За малки и големи тя е позната като Стефи, която от осем години създава видеа в YouTube. Влогърката е автор на две книги - „Тайните на Стефи” и „Писмата, които никога не изпратих.
Стефани Петкова, 29-годишно момиче от Пловдив, е ютубър, писател и инфлуенсър едновременно, и една голяма част от нейното ежедневие остава нескрито за аудитория, която в момента наброява над 200хил. души. Тя успява да предаде опита от своя живот чрез книгите, видеата и снимките, опит, който вдъхновява, мотивира и дава смисъл на една огромна група от хора в социалните мрежи.
Здравей, Стефи! Би ли ни разказала малко повече за себе си в личен и в професионален план? С какво се занимаваш в момента?
Здрасти! Казвам се Стефи и съм на 29 години. Занимавам се с дигитален маркетинг, като от осем години създавам съдържание под формата на видеа и снимки в социалните мрежи. Завършила съм бакалавърската си степен в Пловдивския университет, а след това и магистратура със специалност Маркетинг и натрупаните знания успях да приложа и в сферата, в която се развивам и днес. Интересувам се от астрология, нумерология, всичко мистично и непознато ми е супер интересно, но това не е никаква изненада за Водолеите като мен.
Каква беше мечтаната за теб професия като дете? Очакваше ли, че влогърството ще бъде твоето призвание?
Не мисля, че съм имала конкретна такава, защото освен, че обичах да пиша и драскам върху тефтери и листчета, което беше представата ми за счетоводител, бях много музикална и си представях, че един ден ще пея на голяма сцена, че ще бъда артист. В последствие се оказа, че пеенето не е най-моето(въпреки, че мога да пея), а сцената- не това, което си представях. Никога не ми е минавало през ума, че ще се занимавам с това, с което се занимавам днес, но връщайки се назад е имало много знаци и сякаш е било предопределено. Например, когато бях тийнейджър, хобито ми беше да свалям снимки на любимата ми група, които да сглобявам в програмата за видеообработка, добавяйки ефекти, преходи и анимации - нещо, което днес е мое ежедневие и част от работата ми.
Как започна всичко?
На шега, търсейки начин да изразя креативната си страна, търсейки себе си. Тогава да си ютубър не беше модерно. Дори ми се подиграваха с какви глупости се занимавам и непрекъснато ме питаха дали не е време да си намеря сериозна работа. За моя радост, никога не съм се влияела от рамките и порядките и винаги двигател на всичко в живота ми е било моето светоусещане и вътрешен глас. Стори ми се много интересно и забавно да споделям всичко, което ме вълнува, да измислям и търся начини да материализирам идеите си, да развивам теми, да обработвам видеа, които след това да достигат до хора със сходни на моите интереси. И така вече 8 години продължавам да го правя.
И в момента, само на 29 години, имаш две книги зад гърба си и аудитория, наброяваща над 200 хил. души, определяш ли се за успешна предвид това?
Ако разглеждаме проектите, които съм създала и двете книги, които съм написала- да, успешни са, защото имат стойност и се радват на голям интерес. Но в живота, за да си успешен, трябва да имаш качества, да ги развиваш, да си приспособим. Успех е да намериш баланса между всичко това и личното щастие, но дефиницията се мени постоянно и всеки я обагря със собствен цвят. Колкото до цифрите - важни са, но не са единственият измерител на това дали си успешен, или не.
Смяташ ли, че влияеш на феновете си, чрез съдържанието, което им поднасяш в Instagram и YouTube? По какъв начин?
И да, и не. Всички влияем на всички, на някои повече, на други по-малко и преди „ерата на инфлуенсърите” е имало хора, от които сме се влияели и ще продължава да бъде така. Да влияеш е различно от това да имаш голям брой последователи. Да влияеш означава, че някой се е припознал в теб - в идеите ти, в начина, по който приемаш света, дори да провокираш някого да разсъждава. Когато е градивно, е супер и силно вярвам, че това е случаят при мен.
Разкажи ни малко повече за книгите ти, как се роди идеята за тях?
Двете ми книги са много различни една от друга, но и са взаимносвързани, защото представят различни части от моя свят и това, което съм. Първата ми книга „Тайните на Стефи” насърчава творчеството и в нея могат да се открият супер интересни направи-си-сам проекти, много вкусни рецепти, комбинирани с интересни и вълнуващи истории от живота ми. Втората ми книга „Писмата, които никога не изпратих” е влизане в дълбокото, осъзнаване на истинските чувства и приемането, която съм написала под формата на писма. Тя е един искрен разговор със себе си за себе си и хората, които срещаме в живота ни. Идеята за нейното написване всъщност ми я даде Стан,моят приятел, след като му показах писма, които съм писала като по-малка. Така се зароди концепцията, в която се обръщам към даден човек, оставил следа в живота ми, казвайки му всичко, което никога, поради една или друга причина, не съм имала смелостта да направя. В „Писмата, които никога не изпратих” има не просто получатели и истории, това е моята лична равносметка и съм сигурна, че тя ще достигне и вече е достигнала до тези, които имат нужда да я прочетат.
А какво послание искаше да предадеш чрез книгите си?
Наистина са много, но бих искала да откроя едно от тях, че човек не трябва да се страхува. От това да греши, от това, че няма да му се получи, че ще сбърка. Грешките и да излизаш от комфортната си зона най-много обогатяват и изключително любим ми е цитатът: „Животът неслучайно ни среща с някого, сякаш е игра, в която всеки трябва да премине през предначертани предизвикателства, за да открие смисъла й.”
Една мисъл от втората ти книга „Писмата, които никога не изпратих” гласи „Човек не бива да живее в заблуда, че може да е само добър или само лош. Черното и бялото са двете страни на монетата. Те са едно цяло.”. Според теб изисква ли се сила, за да правиш добро?
Според мен доброто, както и лошото, са част от всички ни. Въпросът е дали и как ги проявяваме. Вярвам, че когато човек слуша вътрешния си глас и всяко негово действие идва от сърцето му, то е истински добро - не само за околните, но и за самия него. И в тази връзка, не се изисква сила да правиш добро, след като е част от теб, а да го избереш пред всичко останало.
Какво те вдъхновява и мотивира да твориш?
Истинското вдъхновение за мен идва от взаимоотношенията между хората. Обичам да проследявам връзката в поведението им, защото реагират по определен начин и кое е причината за това. Много често водя разговори, свързани с личностното им развитие и ми е изключително интересна тази тема. А относно мотивацията - тя е поривът за нещо, което искаш да направиш и създадеш. Когато е лична, е най-силна и съзидателна, но лично аз внимавам върху какви основи я изграждам.
Трудно ли е да бъдеш писател, влогър и инфлуенсър едновременно?
Трудно по-скоро е да намериш баланса между личния и професионалния живот, когато те са едно и също нещо.
Какъв съвет би дала на новоизгряващите в тази сфера?
Този въпрос засяга една много обширна тема, за която можем да си говорим много. Най-важното, което съветвам всеки, е да забрави за всички очаквания. Да намери нещото, което го вдъхновява, темите, които го вълнуват или хобито, в което е добър и да сподели това с бъдещите последователи. Хората се припознават в страстта, в това да виждат един човек на екрана, който прави това, което обича. Това заразява зрителя и е универсална формула за успех.
Каква е Стефи зад камера?
Със сигурност по-рошава, но не мисля, че има особена разлика между начина, по който се държа пред камерата и в реалния живот. Човек трябва да може да се погледне отстрани и да има реална преценка за себе си.
Материалът е изготвен Моника Алендарова, ученичка в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
