Боксът се развива с бързи обороти в Драгоман. Все повече и повече деца започват да тренират. За бокса като възможност за развитие и реализация, разговарям с Ивелин Александров, треньор по бокс в боксов клуб "Драгоман" и боксов клуб "Сливнишки герой".
Ивелин Асенов Александров е родом от град Сливница, на 20 години. Завършил е средно специално образование в Спортното училище на ЦСКА. С треньорската професия се занимава от една година, а с бокса от щест години. В момента е треньор в боксов клуб ,,Драгоман” и боксов клуб ,,Сливнишки Герой”.
Какво е за теб боксът?
Интересен въпрос, тъй като го задават на всички боксьори и всеки отговаря по различен начин. В моите очи боксът е съвременната казарма за младежите и подрастващите. Както в казармата влизат, за да се научат на нови неща, така и боксът им показва какво е ред, дисциплина, воля. Треньорите също са с нелеката задача да дадат добър пример, който младите да последват. От друга страна треньорът извършва достойни неща, които младежите приемат и едновременно с това израстват като хора.
На какво те научи спортът?
Спортът ме научи на дисциплина и силна воля да се справям с трудните моменти в живота. На ринга е като в живота. Когато си опрян до въжетата на ринга, имаш два избора: или да се опиташ да победиш, или да загубиш. Изводът е, че или побеждаваш, или те побеждават. На ринга се качвам с мисълта за победа. Не позволям на мисълта за загубата да нахлува в ума ми, защото ме демотивира. Забравям загубата, изолирам се от нея като възможност. А когато загубя се уча от загубата - търся причините. Всичко е на ментално ниво, защото ако си се качил на ринга с мисълта за загуба, ти вече си губещ.
Какво дава боксът на децата?
Боксът им дава воля да вървят напред. Волята им помага, когато загубят да търсят причините за загубата и да не се отказват. Боксът ги дисциплинира. Важно е да знаят, че трябва да са постоянни, за да постигнат мечтания успех. Боксът им дава здраве, както всеки друг спорт. Калява ги психически и физически.
Трудно ли е да покажеш тънкостите на този спорт на децата или те ги откриват сами?
Зависи от детето. Има деца, които схващат по-бързо. Има деца, на които трябва да се обяснява и показва.
Има ли боксът развитие в България?
Боксът има развитие, да. Смятам така, защото от личните ми наблюдения и от тези на колеги, стигаме до извода, че боксът се развива. Пример за това е, че все повече се организират първенства за деца и боксви лиги за професионалисти. Боксовият мач е равнозначен на опит. Колкото повече изиграни мачове имаш, толкова повече опит, който ти помага занапред.
Имаш ли любим боксьор?
Нямам любим боксьор, но по отношение на качествата харесвам и уважавам братята Кличко, защото това са мъже с главно М. Уважавам и боксьорът Мохамед Али, защото той е единствен по рода си - побеждава всички и разсмива публиката, бори се срещу дискриминацията. Неговото име е едно от най- големите в историята на бокса. От България, директно казвам братя Пулеви. Те са лицето на българския бокс. Ако не бяха те, нямаше боксът да се развива така бързо в България, нямаше във всеки град да има боксова зала и деца, които искат да тренират всеки ден. Братята Пулеви представят България пред света и ни карат да се гордеем, че все още има истински хора, които не се борят за лична облага, а го правят, за да прославят родната си страна.
Твоите пожелания към трениращите у нас?
Най-напред им пожелавам да бъдат хора. Да не бъдат егоисти. Да бъдат точни в действията си. След това им пожелавам да държат на думата си и да спазват положените обещания, защото времето минава, а именно то е нашия безценен ресурс, които не се връща втори път. Нека гонят и преследват целите и мечтите си, защото това ги прави различни. И не на последно място им пожелавам да бъдат силни, за да преодоляват трудностите в живота и да не забравят, че загубата се коригира с победа.
Александра Александрова, ученичка в СУ „Христо Ботев”, посланик на община Драгоман от второто издание на конкурса "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".