През 2003 г. Световната здравна организация официално обяви компютърната пристрастеност за вид зависимост наравно с наркотиците, алкохола и хазарта. В основата на компютърната зависимост, както и при останалите, е отделяне в мозъка на допамин и ендорфин, които създават приятни настроения. Същото измамно щастие се създава и от наркотиците, но компютрите са много по-достъпни. В мрежата детето е силно, властно, независимо, то е това, което иска да бъде, а не това, което е.
Компютърните игри станаха все по интересни и привлекателни за подрастващото поколение със своя игрови контекст, разнообразни сюжети и дизайн, както и възможността за игра онлайн посредством Интернет. Голямото разнообразие от жанрове, завладяващите графики и възможности за социални контакти чрез онлайн базираните игри задържат подрастващите пред компютърния екран с часове и в публичното пространство се появяват нови и нови случаи, свързани с едно ново явление, наречено „зависимост от компютърни игри”.
Според проведените до момента изследвания на въздействието на компютърните и видео игри съществуват пет основни аспекта, с които те оказват влияние върху играещите. Това са: продължителността на времето, прекарано в игра; съдържанието на играта; контекста на играта; структурата на играта и контролът над играта.
· Продължителност на времето, прекарано в игра - в множество проучвания се доказва, че продължителността на времето, прекарано в игра е в тясна връзка с негативни проявления на изследваните лица, а именно нарастваща агресия, асоциално поведение и др. Възможно е тази връзка да не се дължи на самата продължителност на времето, прекарано в игра, а да е следствие на нейната взаимовръзка с други аспекти на играенето. Сама по себе си, продължителността на времето, прекарано в игра, се свързва с по-слабо представяне в училище, риск от надебеляване и обездвижване и с други ефекти, влияещи на физическото здраве на индивида. Обяснението е, че игрите заемат голяма част от времето, което би се използвало за извършване на други дейности, и по този начин влияят върху представянето на детето в училище и взаимоотношенията му с родителите и приятелите.
· Съдържание на играта - съдържанието на играта може да има както положително и образователно влияние върху играчите, така и негативно, ако е изпълнена с агресия и насилие. Във втория случай при прекалено честа употреба може да се стигне до зависимост и негативни психологически последици. Съдържанието на компютърните и видео игри е обект на интерес на множество изследвания в тази област като фокусът на изследователите е насочен главно към насилието, представено в тях и влиянието, което то оказва върху децата и подрастващите. Повечето определения, отнасящи се до съдържанието на електронните игри, разглеждат сюжета на играта и нейната тематика като основни техни елементи. Например, ако сюжетът на играта включва решаването на математически пъзели от играча, то тя би имала образователно или математическо съдържание, докато ако сюжетът изисква стрелба с оръжие по обекти и хора, за да се продължи напред, тя би имала насилствено съдържание. До момента съществуват десетки изследвания на ефектите, което имат видео игрите с насилие, едновременно краткотрайни и дълготрайни. От проведените анализи се вижда, че играенето на видео игри с насилие води до увеличаване на агресивните чувства и агресивното поведение. Следвайки тази логика можем да заключим, че игри с образователно и възпитателно съдържание, при които участниците се учат на добро поведение и определени умения като четене, писане, математически умения и др., ще имат позитивно въздействие върху подрастващите.
· Контекст на играта - въздействието на играта може да се смекчи, ако се променят части от нейния вътрешно-игрови контекст. Например в някои типове компютърни игри се дава възможност да се играе самостоятелно или отборно, като и в двата случая играчът ще бъде изложен на еднакво количество насилие, но ефектът от него може да е различен. Може да се окаже, че самостоятелната игра води до по-силно изразени агресивни мисли, по-слаба емпатия и чувствителност, отколкото ако играчът е част от отбор. Възможността на играча да играе в отбор би могла да подобри неговите социални способности и в зависимост от съдържанието би могла да засили умението за учене в група.
· Структура на играта - компютърните монитори са изработени по специфичен начин, за да могат да предоставят смислена информация на потребителите. Структурирането на информацията на екрана влияе върху възприеманото значение и асоциациите, които то предизвиква. Например, една и съща ситуация, структурирана по различен начин, променя своето значение за наблюдаващия. Затова може да се очаква, че играчите биха изпитали различно въздействие в зависимост от начина, по който игрите са структурирани. Структурата на играта може да има и негативни последствия върху играча и неговото внимание особено ако има хаотична, разпокъсана структура с недостатъчно ясни послания и трудни за възприемане и асимилиране форми и динамика.
· Контрол над играта - видео играта изисква от играещия да борави с определен тип контролер. Той може да бъде мишка и клавиатура, контролна подложка, джойстик и няколко други видове контролери. На най-елементарно равнище работата с който и да е от тези контролери може да доведе до подобряване на уменията, свързани с използването му. Ако в реалния живот децата и юношите нямат достатъчен контрол върху житейските ситуации и зависят до голяма степен от родителите и учителите си, то в играта те могат да контролират всеки игрови аспект и това може постепенно да доведе до избор на виртуалното пред реалното и да способства за развиване на зависимост от игрите. Разбира се, поради непрестанната взаимовръзка между съдържанието на играта, структурата и контрола върху нея, прекаленото използване на игри с агресивно съдържание, които не са достатъчно добре структурирани, би могло да доведе до негативни психологически последствия за играчите.
Лечение на зависимост от компютърни и видео игри - изследванията, свързани с начини за лечение на пристрастеност към компютърни и видео игри все още са малко на брой. Две от проведените изследвания показват, че феноменът е лечим. В единия от случаите при лечение на 12-годишно момче, включващо семейна терапия в домашни условия се докладва, че лечението е успешно. В другия случай, отнасящ се до 18-годишен студент, е бил използван когнитивно-поведенчески подход, като резултатите постигнати от терапията показват намаляване на играенето на игри с 90%. Първоначалните анализи показват, че повечето от лицата са били способни да се справят със своите оплаквания по време на първите 8 сесии и ограничаването на симптомите е продължило през следващите 6 месеца. Успешното лечение на патологичното поведение при използването на компютър, видео игри и Интернет изисква екипен подход, при който психолози, училищни педагози, социални работници и семейства са наясно със съществуването на тези нови разстройства и знаят за местата, където могат да намерят помощ и подкрепа за решение на подобни проблеми. Най-неотложната необходимост в момента е да се намери добре дефинирано определение на диагнозата, свързана с патологичното поведение при използването на компютър, видео игри и Интернет, без което не би било възможно оценяването на проблема в детайли, което може да доведе до по-голяма вреда, отколкото помощ за конкретни случаи, проявяващи патологични отклонения. Поради все по зачестилите случаи на зависимост от компютърни игри през последните години в различни държави по света като Китай, Северна Корея, Холандия и САЩ вече съществуват центрове за лечение.
А ако Вие се притеснявате, че детето ви може би е пристрастено към игрите, има определени знаци, които могат да Ви покажат, дали това е така. Необходимо е тийнейджърът да проявява само два-три от тези симптоми, за да определим поведението като „зависимо”.
Разсеяност - Тийнейджърите, които са пристрастени към компютърните, видео или интернет игри, често демонстрират необичайна вглъбеност в играта, или разсеяност, когато не са около компютъра. Детето може да ви се стори раздразнително, незаинтересовано или объркано. Ако говори за играта през цялото време, това е сигурен симптом за зависимост.
Подценяване на времето през компютъра - често срещано при тийнейджърите със зависимо от игрите поведение, е да омаловажават количеството време, което прекарват през компютъра или телевизора. Детето може да започне да си измисля оправдания, да обяснява, че „е нужно” да бъде на линия, или дори откровено да лъже.
Липса на контрол - ако детето ви е пристрастено към видео игрите, или е изложено на риск от пристрастяване, вероятно няма да е способно да контролира колко време прекарва пред компютъра. Може да влиза в интернет с идеята да постои само 15-20 минути, но да продължи да удължава периода, докато не минат няколко часа.
Загуба на представа за времето - тийнейджърът може да седне пред компютъра отново с намерението да е само за няколко минути, но напълно да изгуби представа за времето и изведнъж да открие, че са минали няколко часа. Не е необичайно за някой със зависимост от игрите да играе през цялата нощ и да осъзнае колко много време е минало чак когато слънцето започне да изгрява.
Негативно въздействие върху другите сфери от живота - тъй като тийнейджърът прекарва толкова време пред компютъра или конзолата за видео игри, другите сфери от живота му са занемарени. Възможно е детето да се отдалечи от приятелите и семейството, с които преди е било в близки взаимоотношения. Домашните може да остават недовършени, което да доведе до понижаване на оценките в училище. В по-екстремните случаи тийнейджърът може да занемари дори личната си хигиена и да предпочете да играе на видео играта вместо да се изкъпе.
Криене от негативните и неудобни чувства и ситуации - някои от децата се пристрастяват към игрите, защото ги използват като самолечение. Когато са изправени пред ситуации и чувства, които предизвикват дискомфорт (чувство на тъга, спор с приятел, лоша оценка в училище), тийнейджърите често се „крият” в играта като метод на избягване на проблема.
Отбранителност - когато бъдат конфронтирани или питани за времето, което са прекарали в игри, тийнейджърите често заемат отбранителна позиция. Отрицанието обикновено е показател, че нещо не е наред, особено ако детето не се интересува, че семейството и приятелите му се чувстват пренебрегнати.
Злоупотреба с пари - ако тийнейджърът е пристрастен към видео, компютърни или интернет игри, той ще харчи прекомерни суми пари за свързани с компютъра разходи – подновяване на хардуера, софтуера и аксесоарите. Това се превръща в още по-сериозен проблем, ако детето харчи пари, които са предназначени за плащане на сметки, покупки за семейството и други неща от първа необходимост
Смесени чувства - в този случай видео играта – предизвиква еуфорични чувства, но тази еуфория е бързо последвана от чувство за вина. Вината може да е свързана или с това, което тийнейджърът прави, докато е през компютъра, или с времето, което прекарва пред него.
Вяра Стефанова