Годечкият манастир “Свети Дух“ се намира в западният край на град Годеч, на около 100 м. от пътя, свързващ Годеч с град Драгоман. Точната година, в която манастирът е построен първоначално, не е известна, но се счита, че долината на река Нишава е приютявала много църкви и манастири още от Средновековието. Според археолози, районът около Годеч е представлявал голям религиозен център по времето на Второто българско царство и ранните години на Османското владичество и е бил част от т.нар. Мала Света гора.
Избрах да пиша за този манастир, защото винаги съм искала да знам каква е историята му. До скоро само знаех, че е построен на основите на стар храм, но не знаех пълната история. За да направя моето изследване отидох в манастира. Влизайки в него се срещнах с отец Йероним. Честитихме си празника Лазаров ден и след това го помолих да ми разкаже за историята на манастира. Той започна своя разказ с думите: „Всичко това го знам от баба Флора или още наречената баба Воца“. От неговия разказ разбрах, че манастира е основан по време на Второ българско царство. По време на Османското робство всичко се разрушава. Това е бил голям манастирски комплекс. През 1921 г. дошла не без известната жена - баба Бона Велинова. Това, което е чул от баба Флора е, че баба Бона Велинова е открила над 100 църкви и манастири из района на цяла България благодарение на тази нейна дарба.
Тя била много вярваща жена и Бог и дава тази дарба, да открива разрушени църкви и манастири из района на цяла България. Една от църквите в близост до София е църквата „Свети Мина“,която също тя е открила. През 1921 г. тя идва в малкото село Годеч (тогава село) и е влязла в местна кръчма и е казала на местните, че тук в полето има стар разрушен манастир: „Елате да ви заведа, да ви го покажа.“, никой не й повярвал, още по- малко местния свещеник, който бил там сред хората. Той станал, започнал да я обижда, да я ругае, дори си е позволил дързостта да й удари два шамара, след което я гони. Тръгвайки си, тя му казва, че скъпо ще заплати за тази си дързост и си заминава. Година след нейното изгонване, двете деца на свещеника умират по доста нелеп начин и тогава свещеника усетил, че може да има някаква прокоба. През 1923 г. свещеника се ангажира да открие въпросната баба Бона Велинова, за да поиска прошка и да я помоли да се върне отново тук и да посочи мястото. Намирайки я, тя се съгласява, дава му прошка и се връща.
През 1923 г. края на месец май, в района на манастира било засято навсякъде с овес, но тя тръгва по старият търговски път, връща се насам през засятата нива с овес, спира се на място и приканя хората да копаят между 60 и 80 см: „Като копаете, ще излезнат основите на „Свети Дух“. С недоверие започват да копаят и наистина откриват основите на манастира и старият оброчен кръст. Тогава тя продължава малко по- на юг, след като са открили първите основи, спира се на второто място и там ги приканя да копаят на един метър дълбочина, като им казва: „Тук ще откриете основите на втората черква - „ Свети Седмочисленици“. Тогава тя им казва, че в периметъра има и трета черква, но не й се разрешава да посочи мястото, така както е посочила мястото на тези два манастира. Казала, че ще минат много години и мъж щял да го открие. Много хора са се пробвали, но никой нищо не е намерил. Тогава измежду събралите се хора, тя посочва един възрастен човек с бастун и му казва: „Ти си този, който Бог е определил да съгради дома му“. Това е бил въпросният дядо Димитър Кирчин - местен дърводелец, вярващ човек. Като го посочила, той леко се стъписал и казал, че е беден и няма тази възможност.
В тези години на комунистическото време, това не е било много приятно за местната власт, въобще за режима тогава, да се строят църкви и манастири, но тя му казва: „Ти си човека. Бог ще ти помогне и хората ще ти помогнат.“, и той остава тук. Заграждат цялото място и първата сграда, която се пристроява е тази, която представлява плетарката - препречени пръчки с кал, слама и кравешка тор. В голямата стая, се събирали и са се молили. В малкото килерче и малката стаичка се помещавал дядо Димитър Кирчин. От 1923 г. до 1946 г. се събират дарени средства и върху старите основи, но не в пълният мащаб, сега с новото строителство стъпват на действителните основи на точно от едно време, направили са „Свети Дух“, но от кирпич. Новото, което е започнато е така нареченият притвор с нова камбанария, защото старото се рушало и нямало притвор - 1946 г. От 1947 г. местните хора - тогава на родове, всеки един род от по- заможно семейство, който е имал възможност за отделяне на средства си е набелязвал дадена икона, която иска да изографиса иконопис за храма от негово име, от името на фамилията, на рода, на семейството. Нает е Милети Божинов от село Брусарци - тогава се е водило Ломско. Той идва и изографисва двете черкви, „Свети Дух“, след това 1952 г., когато построяват „Свети Седмочисленици“ в още по-умален мащаб, защото и тя е била доста голяма черква, също и там изографисвал двете черкви. Двата олтара и двете черкви са направени от дядо Димитър Кирчин, двата царски трона също.
Като игумен на манастира пристига небезизвестният дядо Бахоми. Той идва като млад монах от „Троянският манастир“. Бил 13 години игумен на годечкият манастир - много уважаван, много почитан човек и от местните все още има стари хора, които си го спомнят и казват само хубави неща за него. От тук, той заминава за „Света Гора“ и там в Зографския манастир се установява, събира, подрежда и класифицира цялата библиотека. Лично той е бил библиотекар, отговарял е за „История славянобългарска“. По негово време два пъти крадат „История славянобългарска“ и той лежи в гръцките затвори.
„Когато е идвал в България, винаги е отсядал в манастира, винаги е идвал тук, много го уважаваха, винаги водеше гости. 2008 г. на 10 март почина.“- добави отеца. Когато баба Бона показала двете места тя им е казала, че малко по-надолу от манастира тя преди повече от 25 години, сама с една права лопата, с една мотика и една тръба е отишла натам: „И копах оттук - оттам малко, подведох водата колкото да зацърцори, но на хората да е за лек“.
“От нея съм чул, че същата баба Бона е казала, че там едно време е имало параклис на „Света Варвара“. 2000-та година, тя ме заведе там. Имаше почти цял кръст от стар пясъчен камък. Имаше надписи, но не се разчитаха. След което имаше набези на иманяри, една част, по- голямата част от кръста изчезна, беше разкопано, разхвърляно, нямаше и вода. И преди две, три години едно момче ми каза, че е ходило и е ползвало тази вода. Каза, че помага за кожни проблеми - разказа отеца.
Първият предстоятел на манастира - дядо Димитър Кирчин, като се установява, прави тази сграда, след това другата първата пристройка, след това една къщичка, по-долу още една къщичка, срещу „Свети Седмочисленици“- едно малко бунгало. След неговата смърт идва баба Флора. За 27 години от живота си успява да построи още една сграда, ограда на манастира, кухня и още много неща. Местните много я уважават, помагала е, винаги е откликвала с любов и разбирателство, да помогне на хората в нужда. След нейната смърт вече 11 години отец Йероним се грижи за манастира и го стопанисва.
-“От миналата година ме поставиха в монашество. С каквото мога поддържам манастира, но не е лесно. Пристроявам, поддържам…“
Понякога не се замисляме черквите, манастирите и паметниците каква история крият. Но потърсим ли информация, ще разберем тяхната история. Ще разберем много от това, което са всъщност. И в този ред на мисли, трябва да ги пазим и за бъдещите поколения. Те ни показват истинската същност на българина, защото те са нашето велико неостаряващо богатство. Богатството, което е останало живо и до днес на нашите земи.
Материалът е изготвен от Ирена Евстатиева, ученичка в 9 клас на СУ ”Проф. д-р Асен Златаров“, град Годеч, за ученическия проект на EspressoNews - „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.