След като разгледахме различните видове хранителни разстройства, важно е да се спрем на тяхната превенция, а това е нужно да започне още в ранна детска възраст.
Осем годишната дъщеря на един мой приятел сама приготвя обяда си за училище. Един ден баща й забелязал, че нейния обяд се състои от един единствен чери домат, една ябълка и една супена лъжица кисело мляко. Когато я попитал за обяда й, момичето отговорило, че то не мисли, че ще бъде гладно в училище.
Приятелят ми искаше да знае: Това ли беше началото на проблема с храната?
Хранителните разстройства като анорексия, булимия и склонност към преяждане най-често се появяват по време на юношеските години, но всички сме чували за случаи и в по-ранна възраст.
Колко по-рано? Според Американската академия по педиатрия, която насочва усилията си за предотвратяване на нарушения в храненето, такива могат да бъдат забелязани дори и при 5-годишни деца. Приблизително половината от тийнейджърките и една четвърт от тинейджърите са недоволни от телата си, според ААП. Тези заболявания се срещат във всички размери, при всички раси и всички възрасти.
Ако забележите признаци у Вашето дете, не ги отхвърляйте, а споделете на Вашия педиатър за проблема. Такива признаци могат да включват, когато например детето Ви премахва една цяла група храни от храненето си или изглежда неспокойно по време на хранене.
Педиатрите могат да проследят височината и теглото на Вашето дете и да Ви уверят, че неговият растеж е на прав път. Те могат да попитат детето дали яде плодове и зеленчуци, дали неговата храна е с най-различни цветове и дали опитват нови неща в кухнята. По този начин, те могат да направят проверка за потенциални проблеми и да насърчат добрите хранителни навици.
Моят приятел не отхвърли знаците при дъщеря си. Той проследяваше как тя се храни вкъщи, какво си взима за училище. Според него той и съпругата му винаги предлагат голямо разнообразие от пресни храни и оставят децата им сами да решат колко да ядат. Те не насърчават определен размер на тялото и темата за диетите не присъства в разговорите им с децата.
Чрез действията си, родителите трябва да предоставят един положителен модел на здравословното хранене и образ на тялото.
Какво друго могат да направят семействата, за насърчат здравословното хранене на децата си?
Ключова препоръка на ААП е да избягвате да поставяте акцент върху теглото. Загубата на тегло не трябва да бъде цел. Нито пък отслабването да бъде свързано с надежди за по-голямо щастие или популярност. Родител, който говори за теглото, неговото самостоятелно или това на детето, е рисков фактор за евентуални хранителни разстройства.
Подигравките към дете за неговото или нейното тегло, не е правилно. Статистика на AAП показва, че 40 на сто от 13-годишните момичета са преживели подигравателно отношение от своите родители, близки или приятели. Това поставя момчетата и момичетата в риск от наднормено тегло, а това увеличава шансовете на заболявания като склонност към преяждане и прекомерен контрол на намаляване на теглото.
Едно от най-важните неща, които родителите могат да направят, е да се хранят заедно с децата си. Проучване сред 1700 юноши установява, че тези, които най-често се хранят със семействата си консумират повече плодове и зеленчуци и по-малко безалкохолни напитки в сравнение с останалите. Друго проучване сред 13000 деца на възраст от 9 до 14 установява, че редовната семейна вечеря е важна превенция срещу хранителните нарушения.
Ако имате опасения за възможно хранително разстройство във Вашето семейство, посетете Вашия педиатър, който може да Ви препоръча терапевт, специализиран в хранителни разстройства. Потърсете повече информация за проблема, но задължително направете нещо. Колкото по-скоро потърсите помощ, толкова по-ефективно ще бъде лечението.
Вяра Стефанова