Проверките на търговци, които предлагат надуваеми артикули за плажа, са част от нашата контролна дейност по кампанията „Лято`2019”. Традиционно следим, както за качеството на туристическия продукт, така и за безопасността на предлаганите в търговската мрежа стоки, които потребителите приоритетно си купуват през летните месеци. Сред тях разбира се, са и надуваемите дюшеци, плаващи седалки, лодки и т.н.” Това каза пред „Дарик” радио Константин Арабаджиев, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
КЗП и Агенция „Митници” полагат необходимите усилия рискови продукти да не преминат границите на страната. „Когато получим уведомление за предстоящ внос на стоки, които не са придружени със задължителните документи, доказващи съответствието им с утвърдените стандарти за безопасност, ние забраняваме вноса, докато не стане безспорно ясно дали въпросните артикули са опасни или не. Това означава до представянето от страна на вносителя на документите за производител, извършени лабораторни изпитвания и пр.”, обясни Константин Арабаджиев. „Същевременно осъществяваме и ефективен контрол при търговците на дребно, като целта е да не се допуска циркулирането в търговската мрежа на артикули, за които няма гаранция, че са безопасни за потребителите. Целта на тези проверки пък е – ако все пак в магазините попаднат рискови продукти, те да бъдат иззети и унищожени”, допълни той.
Константин Арабаджиев предупреди, че основният риск при ползването на опасни надуваеми предмети за плажа е от удавяне. „До подобна ситуация може да се стигне в резултат от заплитане или впримчване на крайниците на ползващия надуваемото изделие или дори на цялото тяло, което може да се случи както над, така или под повърхността на водата. При внезапно изпускане на въздуха, ако клапаните не са достатъчно надеждни, може неочаквано да се загуби плаваемост. При други обстоятелства може да се стигне до преобръщане на средството, което също е опасно”, посочи той.
Арабаджиев препоръча при закупуването на плажни принадлежности да не се рискува с непознати или съмнителни търговци. „На другия ден е възможно вече да не е на това място и да няма как да го открием, за да му потърсим сметка за всеки проблем, който евентуално може да възникне с покупката. Много по-вероятно е закупената от несигурен търговски обект стока да се окаже опасна или пък с някакъв дефект. Но, ако търговецът не може да бъде намерен, ние няма как да поискаме да върнем опасната стока и да получим парите си за нея обратно. Или пък да предявим рекламация, ако се окаже, че това, което сме си купили, има едно или друго несъответствие”, подчерта той.
Източник: Дарик радио