През настоящата 2018 г. трябва да работим малко над 132 дни, само за да си платим всички данъци към държавата. Това означава, че на 13 май ще настъпи денят, в който гражданите ще спрат да работят за държавата и ще започнат да работят за себе си. Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day, съобщават от Института за пазарна икономика.
През 2018 г. българите ще изработват средно по около 289 млн. лв. за един календарен ден[1]. Консолидираните приходи в бюджета пък са официално заложени в рамките на 38,2 млрд. лева.[2] Това означава, че през текущата година ще са необходими малко над 132 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове. Има няколко интересни момента в тези 132 дни, които не бива да се пропускат:
- Живеещите в България ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги „отменят” за малко над 8 дни работа към държавата. Последните отразяват заложените в бюджета близо 2,4 млрд. лв. помощи от ЕС. Местните данъкоплатци ще работим до 4-ти май за държавата, а в дните до 13-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци. Въпреки това деление ние се спираме на 13-ти май за официалната дата на данъчна свобода, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета;
- Освен изчислените 132 дни, следва да имаме наум и планираните 4 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,1 млрд. лв. по консолидираната фискална програма. Традиционно през последните години в бюджета се залага дефицит, което означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите излизаха на излишък. През 2018 г., ако се повтори този сценарий, може и да няма дни за отработване;
- Най-много дни през 2018 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 18 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец – 23 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за малко над 8 дни. Други почти 8 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.
- Данъчната свобода идва по-късно спрямо предходната година, като объркване може да се получи поради сериозно разминаване в планирането и изпълнението на бюджета за 2017 г. По-висок номинален размер на БВП и много по-ниско усвояване на европейските средства изместиха данъчната свобода по-рано спрямо обявеното за 2017 г. В графиката към този текст са преизчислени актуалните стойности.
През последните години се наблюдава устойчива тенденция дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да са все повече, което означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. През 2018 г. имаме конкретни мерки за повишаване на осигурителната тежест (покачване на осигурителната вноска за пенсия и на минималните осигурителни прагове), както и повишен акциз върху цигарите. Тези мерки са на стойност около 450 млн. лв., тоест това е цената на по-високите данъци през 2018 г., която ще покрият данъкоплатците. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.
Сметката разпределя тежестта върху абсолютно всички български граждани (включително деца, пенсионери и т.н.), но именно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%, тоест за тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни. Всеки сам може да изчисли своите данъци на специализираната страница "Моите данъци" – www.kolkodavam.bg.
[1] Използваме прогнозата на Министерството на финансите за БВП на страната за 2018 г. и го разпределяме равномерно за всички 365 дни от годината.
[2] Консолидираните приходи включват всички публични приходи за 2018 г., в т.ч. приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети.
Източник: ИПИ