На днешния ден: На 9 август 681 г., по време на Шестия вселенски събор, презвитер Константин от Апамея, Сирия, за първи път свидетелства за победата на българите във войната, която императора на Източната римска империя, Константин IV Погонат (668-685), повежда срещу тях. В резултат на тази загуба от страна на ромеите, българите получават право да се заселят на юг от Дунав и създават своя държава.
Протоколите на събора и изказването на презвитер Константин се явяват важен извор за българската история и за датирането на създадената в резултат на войната 680-681 г. Дунавска България. Думите на духовника се тълкуват от историци като последен опит за сближаване на позициите между монотелити и православни, а загубата във войната като своеобразно наказание за нежеланието да се постигне компромис. В речта си на девети август той казва:
„Казвам се Константин. Презвитер съм на светата божия църква, която се намира в Апамея, провинция Сирия Секунда. Ръкоположен съм от Авраамий, епископ на Аретуса. Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помоля да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли. И аз отидох при стратега патриций Теодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Бог от всичко най-много обича мира и любовта. И сега, ако заповядате, нека напиша онова, което Бог ми е внушил за вярата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки“.
(Протоколи на VІ Вселенски събор)
Шестият вселенски събор (или Третият константинополски събор) се е провежда в периода от 7 ноември 680 г. до 16 септември 681 г. Свикан от император Константин IV Погонат и е насочен срещу монотелитството, което е обявено за ерес по време на събора и осъжда патриарсите Сергий I, Пир и Кир, както и папа Хонорий I като еретици. Съборът взима 102 важни решения за православното християнство, като на него лично участва и папа Агатон, който по-късно е обявен за светец. Сред взетите решения са това за изравняването на статута на Констатинополската патриаршия с този на Римската и постановяването на йерархията на източните патриаршии, въпроси свързани с правото на брак на духовни лица, забрана на жените да говорят в храма, задължението на митрополитите всяка година да свикват подчинените им епископи и др.
