На 07 август 1947 г., легендарният норвежки изследовател Тур Хейердал и още пет негови спътници достигат до остров Туамоту в Полинезия. Те плават на сала „Кон-Тики“, който е изграден балсови трупи, по модел на използваните в древността салове. Експедицията тръгва от град Каляо в Перу и за 101 дни изминава 8000 километра през Тихия океан.
Плаването с „Кон-Тики“ е резултат от желанието на Хайердал да докаже своята теория, че миграцията на население към Полинезия следва естествения пренос и течения от Британска Колумбия и Перу. През 1941 г. той публикува теорията си, че в Полинезия пристигат две последователни вълни от хора. Според него първата вълна идва в Полинезия от Перу със салове от балсови трупи. Векове по-късно втора етническа група достига Хавайските острови с големи двойни канута от Британска Колумбия. Резултатите от изследванията на Хейердал по-късно са публикувани в труда Американски индианци в Тихия океан.
Теорията му е приета скептично от учените и затова той предприема своето плаване, като единствената съвременна технология, която се ползва на „Кон-Тики“ е комуникационната апаратура. Пътешествениците се хранят с морска храна и са напълно откъснати от околния свят по време на своето плаване. Успехът на експедицията предизвиква научен фурор, а документалният филм за нея печели Оскар през 1952 г. Книгата „Пътешествие на Кон-Тики“ е преведена на 67 езика, включително и на български и има голям успех. ригиналният сал „Кон-Тики“ е изложен в музея „Кон-Тики“ в Осло.
