На 2 януари 1835 г. в Габрово е открито първото българско взаимоучително училище. То е създадено от българския възрожденец Васил Априлов, а първи учител в него е големият просветител Неофит Рилски. Неофит Рилски пише „Българска граматика“ и създава първите взаимоучителни таблици за обучение на учениците, които след това се ползват и от другите училища.
В училището, както е характерно за този тип обучение, се използва Бел-Ланкъстърския метод, където по-напредналите ученици преподават на тези, които са в началото на своето образование. Няма деление на класове по възрасти. Обучението е продължавало 2 години и децата са изучавали българска граматика, аритметика, география, история, естествознание, вероучение, нравоучение, и хигиена.
Имало е и строг училищен правилник, а училището се е ръководело от народни избраници – училищно настоятелство. Те са давали отчет за направените разходи, финансирани от габровци и в града, и извън пределите на България, както и за постигнатите от учителите и учениците резултати.
През 1851 г. се поставят основите на нова, модерна за времето си и по-голяма сграда на училището, а от 1872 г., създаденото от Априлов училище се превръща в гимназия. През 1881 г., вече в освободена България, приема и досега носи името на своя създател и първи благодетел – Васил Априлов. Това име образователната институция носи и днес.
Взаимните училища са важен етап от създаването на модерно, светско българско образование, неговата масовизация и налагането на българския език като водещ сред българското население на Балканите. Играят важна роля за формиране на модерната българска нация, нейното хомогенно и устойчиво развитие в рамките на голямата диаспора на българите.
