На 28 юни 1919 г. във Версай, Франция е подписан мирния договор между Великобритания, Франция, Италия и Япония с Германия, който слага край на най-голямата война в историята на човечеството до този момент.
Договорът е изработен на Парижката мирна конференция, която работи от януари 1919 г. под председателството на френския министър-председател Жорж Клемансо. Влиза в сила на 10 януари 1920 г., след ратификацията му от Германия и четирите главни съюзни държави – Великобритания, Франция, Италия и Япония.
САЩ отказва да го ратифицира заради нежеланието на САЩ да се свързват с участие в Обществото на народите (където преобладава влиянието на Великобритания и Франция), чийто устав е съставна част от Версайския договор. В замяна на това САЩ сключват с Германия специален договор през август 1921 г., почти идентичен с този от Версай, но не съдържащ алинеите за Обществото на народите.
Версайският мирен договор има за цел да затвърди границите в полза на държавите-победителки. Германия не е допусната до преговорите, поради което договорът е приет за диктат, срещу който германците започват да се съпротивляват. Договорът урежда не само положението на Германия в следвоенния свят, но задава и принципите, по които по-късно се изготвят договорите с останалите победени страни.
