На 21 август 1902 г. в град Стражица се ражда българския писател Ангел Каралийчев. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“, където е публикувано стихотворението му „Орелът“. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет през 1928 г., където завършва дипломация. Сътрудничи на списание „Златорог“. През 1925 г. е издадена първата му детска книга „Мечо“.
Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др. Негови приказки са „Който не работи, не трябва да яде“, „Тримата братя и златната ябълка“, „Тримата юнаци“, „Майчина сълза“ и др. Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Една от най-обичаните книги на Ангел Каралийчев е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. писателят посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY) и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“.
