На 7 август 1876 г. е родена Мата Хари - жената, която пленява въображението на парижкия хайлайф с голите си ориенталски танци в началото на 20 век в консервативен Париж и до днес вдъхновява със своя авантюристичен живот, слава и трагичен край.
Когато на седми август 1876 г., в малкото холандско градче Леуварден, Нидерландия, в семейството на местния собственик на магазин за Адам Зеле, се ражда момиче, кръстено Маргарета Гертруда Зеле, едва ли и най-смелата орисница е можела да предположи до къде ще доведат превратностите на живота това дете.
Самият баща на малката Маргарета има странност, като извън почтената си работа на шапкар, твърди, че е потомък на древен род на херцози и се опитва да създаде стандарт на живот, отговарящ на тази легенда. Така, преди майка й да почине, а баща й да фалира, бъдещата Мата Хари учи в частно училище, като впечатлява своите съученици, като пристига на училище в малка карета, теглена от кози.
Впоследствие, за семейството настъпват тежки дни и тя завършва държавно училище, а животът и я отвежда при вуйчо ѝ в Хага. Авантюристка по дух, тя отговоря на обява във вестник, в която офицер от армията пише, че търси жена с мил характер. Въпреки, че обявата се оказва шега от страна на приятелите на 38 годишния капитан Рудолф Маклауд, след няколко срещи, той предлага на 18 годишното момиче брак.
Маргарета приема, а скоро след това, отпътува със своя мъж за екзотичния остров Ява. Там, той служи няколко години, като на острова се раждат и двете им деца, Норман-Джон и Жан-Луиз. Отношенията между съпрузите се развалят, когато синът им Норман е отровен, а слуховете твърдят, че причината за това е афера на нидерландския офицер с омъжена жена. След период, в който мъжа ѝ се отдава на алкохол, афери с други жени и упражнява насилие над самата нея, двамата се завръщат в Нидерландия, където Маргарета подава молба за развод.
През 1902 г. тя получава развод, но остава да живее в бедност, заедно с дъщеря си, защото е получава никаква издръжка от бившия си мъж. Тя се опитва да бъде актриса и ездачка на кон в цирк, за което решава да отиде в Париж.
Животът и в Париж започва неудовлетворително, първо тя позира като гол модел на студенти по изобразително изкуство, което е далеч от нейните мечти. Идеята и да стане танцьорка и дава инструктора по езда в цирка, където тя тренира, за да свой номер.
В началото на 20 век, Париж е обзет от огромен интерес към Ориента и всичко ориенталско. В това, Маргарета вижда своя шанс. Без да има каквато и да е подготовка като танцьорка, още по-малко и като такава на ориенталски танци, тя създава своята легенда за момиче, което е обучавано и танцувало в храмовете на Кали и Шива. В навечерието на първото ѝ представление, се ражда името Мата Хари, което тя взима от живота и познанията си придобити на остров Ява. В превод, то означава „Окото на Деня“ и се отнася за слънцето.
Първите и две представления са благотворителни и приковават вниманието на парижкия елит към тази непозната, красива, мургава жена, която чрез танца си прави голотата да изглежда толкова невинна. Големият пробив идва, когато е поканена да участва в откриването на музея на ориенталското изкуство на мосю Гиме. Там, тя изпълнява три танца, като третият е най-впечатляващ – танцът пред бог Шива, в който невинната млада жена, пред очите на жестокия и взискателен бог сваля един след друг своите воали, за да остане напълно гола пред него.
Ето какво пише в La Presse за този кулминационен номер на вечерта: „Мата Хари не действа само с краката, ръцете, очите, устата и пурпурните си нокти. Мата Хари, невъзпрепятствана от никакви дрехи, играе с цялото си тяло. И тогава, когато боговете остават непоколебими от предложението на нейната красота и младостта, тя им предлага своята любов, своето целомъдрие - и един по един нейните воали, символи на женската чест, падат в краката на бога. Но Шива иска още повече - още един воал, просто нищо - и изправена в своята горда и победоносна голота, тя предлага на бога страстта, която гори в нея. Накрая жрицата, задъхана, се спуска в краката на бога, докато нейните слугини, сред гръмотевични браво, я покриват със златен лист.".
През следващите месеци и години, Мата Хари танцува във всички модни салони и на стотици частни партита в Париж. Любимка е на местните медии и фотографи, среща се с хора от висшето общество, офицери, политици. На вълните на успеха, вероятно тогава за първи път, френските военни започват да я следят и може би да и възлагат някакви задачи, свързани с предаването на неща, казани от нейни ухажори и любовници.
Не е ясно нито кой, нито кога, нито дали, нито защо вербува Мата Хари за агент, но след шеметния старт на нейната кариера, идва застой, породен от изчерпване на номера, от нова конкуренция, която е доста по-добра в танците, а и от разкритието, че тя не е от Ориента и че ефектът на тъмната ѝ кожа по време на танци не е нищо повече от боя за тяло. Малко преди войната е поканена в Берлин, за да се включи в представленията на местния балетен театър, но началото на Първата световна война слага край на тази идея, както на кариерата ѝ на танцьорка като цяло.
Имаща нидерландско гражданство, тя е свободна да пътува до своята родина, която е неутрална държава, а за да поддържа високия си стандарт на живот, продължава да общува и да разчита на своите приятели военни., които са запленени от живота на красивата парижка знаменитост. На 13 февруари, 1917 г. тя е арестувана по обвинение в шпионаж за Германия. Франция е на най-ниската точка във войната и парижкото общество и медии с ентусиазъм приемат новината за заловената лека жена, която шпионира срещу родината им. Доскорошната звезда и идол, се превръща в едва ли не най-големия виновник за френските поражения на фронта.
В скалъпен процес, без почти никакви доказателства и свидетелства, от които впоследствие повечето участници ще се откажат, тя е призната за виновна и осъдена на смърт. Попаднала в мрачна вълна на историята, Маргарета Зеле, в действителност се оказва виновна само за това, че има богато въображение и енергия да сбъдне най-смелите си мечти. Присъдата ѝ е изпълнена на 15 октомври 1917 г., като свидетелите описват достойното и държание. Тя отказва както да я завържат на кол, така и да завържат очите ѝ, за да е гледа войниците пред себе си. Когато строеният за стрелба взвод от 12 войници вдига пушките за стрелба, тя изпраща въздушна целувка към тях, а един от стрелците припада. Тя никога не признава своята вина и изследователите на живота ѝ така и не намират някакви преки доказателства за каквато и да се шпионска дейност.
Само на 41, Мата Хари, Окото на Деня или обикновеното момиче Маргарете Зеле от Нидерландия си отива, след живот, превърнал я в една от първите супер звезди на модерното време.
