Понякога си представям, че на гърба си имам крила. Един скромен чифт. Размерът – според настроението. Полетът – спрямо мястото, където искам да отида. Всеки сезон е различен, крилата се адаптират спрямо времето. Всяко едно мое скривалище, също. И ако трябва да Ви разкрия любимото ми място в България, то ще да е от погледа на някоя странстваща птица. Или поне трябва да съм сигурен, че докато четете това вашите крила потреперват, готвейки се за дълъг полет.
Крилата ми се появиха в един топъл ден преди няколко години. Скалите над Гинска река. В малкото ми градче – Годеч. Стъпвайки по камъка, поглъщайки панорамната гледка, пред която човек се изправя, няма как да не полети. Речните ръкави, подобно на вени, се скриват в града. Планините са едновременно клетка, висока, с бели оттенъци по върховете. Но клетката е с липсваща врата, за да можеш да излезеш и сетне да се върнеш, когато се нагледаш. Моят град е простор. Почва, наслоена със спомени. Няма как да не я пазя дълбоко в себе си. Всеки един камък, отронен, носещ се по пътя... Всяко едно листо, паднало от ей онзи орех, на който съм се катерил... Всичко е връзка, неразрушима, незабравима. И живее в мен.
Отвисоко всичко се вижда. Красотата най-вече. Ето защо летя бавно, прекосявайки старите пътища към селата, простиращи се около града. Гинци, Връбница, Туден, Мургаш, Комщица. Природа. История. Тишина. Чешми! Невъзможно е да прекараш часове, спорейки с вятъра и да не поспреш за минута до някоя чешма. Пък ако вземеш да разгледаш надписите, камъните, от които е построена, да поговориш с онзи непознат, който в момента жадно пие... Минутата няма да ти стигне!
А дърветата?! Жива ограда. Клоните се вплитат едни в други, короните са като ръце, които не могат да се пуснат! Не знам дали ако се погледне от още по-високо няма да се види линия, свързваща Годеч със селата. Може би това ще обясни топлия темперамент на жителите и сношението между тях. Полетата са моите жълти морета. Да плуваш в тях е удоволствие, а и няма как да се намокриш. За една птица това е предимство!
Как да не си дете на природата, когато тя изобилства около теб? Как да скриеш своите крила, когато всеки порив на вятъра ги кара да потреперват? И как да не обичаш България, когато ти е предоставила кътче, като ничие друго, където да можеш да летиш свободно. Място като община Годеч.
А какво да кажа за София? За големия град? Летял съм и до него. И продължавам да летя. Но смело мога да твърдя, залагайки дори своя скромен чифт волност, че той се намира на югоизток от рая!
Материалът е изготвен от Симеон Симеонов, ученик в 11 клас, СУ "Проф. д-р Асен Златаров" град Годеч за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.