Едно е, когато човек боядисва великденските яйца сам. Тогава празникът е скучен и човек боядисва яйцата по навик. Съвсем друго е, когато до него стоят децата и внуците. В този случай обстановката е оживена, изпълнена с много радост и щастие. Със своето желание да направят най-хубавото яйце децата събуждат детското и в нас и изпълняваме обичая с интерес. С по-възрастните членове на семейството, които не сме виждали от дълго време, провеждаме дълъг и увлекателен разговор. Чувстваме се щастливи, че най-накрая сме заедно. Само семейството може да даде на човек онова спокойствие, за което всеки мечтае. А на Великден това е възможно!
Но! Дали в създалата се ситуация покрай COVID-19 това е било възможно за всички ни? Отговорът е НЕ! Много хора от София не успяха да се приберат при семействата си и да прекарат празника по най-хубавия начин. Бяха допуснати тези, които са имали късмета да са на КПП-то преди 00:00 ч. на 17 април. И на какво основание? Че прекалено много хора излизат от София и коронавирусът ще се разнесе? Според моите виждания за тази ситуация би трябвало да се мисли преди идването на празниците. Това, че в последния момент обявиха София за „затворена”, нямаше логика. Все пак в това време вече над 9000 души са напуснали столицата.
Да преглътнем факта, че не всички получиха шанса да отидат при семейството си, защото дори да са стигнали навреме на пункта, не е било сигурно, че полицаите ще ги пуснат. Другата тема, която искам да коментирам, е темата за връщането в София, която ми се вижда още по-абсурдна. Щом тези хора са напуснали София за Великден, ясно е, че ще трябва да се приберат там. Тяхната възможност беше изпълнима единствено от 06:00 до 08:00 ч. сутрин и вечер... Безумно!
Заради това е имало струпване на хора на КПП-тата (а уж целта на цялата работа е да се избегне същото). Всеки е гледал да е там от по-рано, за да е близо до КПП-то, когато наближи 6 ч. Някои хора са стояли на пътя с часове, за да стигнат до полицаите в началния час. Разбира се, това не е гаранция, че са минали. Логиката е следната: ако днес си на работа минаваш, ако си чак утре – значи ще се върнеш отново утре и ще пробваш повторно да влезеш в София. Но нека оставим и това… А какво е станало с хората, които са се возили в кола, чийто шофьор е допуснат в столицата, но по една или друга причина на тях не им е било позволено да влязат в София? Оставени са на пътя. Определено това е едно от най-„смислените” неща, които съм чула по време на извънредното положение…
За мен празникът беше много весел и се надявам, че въпреки всичко случило се и другите хора са прекарали празника добре. Надявам се, че извънредното положение ще свърши скоро. Надявам се да се взимат адекватни решения и да се действа на време, за да няма абсурдни ситуации. А най-много се надявам, че хората ще останат добри, разумни и осъзнати.
 Там, където бихме останали завинаги |
Материалът е изготвен от Анелия Карлова, ученичка в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров", гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин