Оправдания, оправдания, оправдания. Напоследък навсякъде ги чувам и чета. От: „Аз записах да уча това, защото мама ме накара.” до „Няма да гласувам, защото нищо няма да се оправи така или иначе в тая държава!”. Да, това са ежедневни оправдания. Но колко всъщност те влияят по негативен начин не само на нашия живот, а и на този на останалите хора? До колко сме сигурни в правотата си? Знаем ли правата си? Как се възползваме от възможността да изразим своя собствен глас?
Допреди година и аз бях от другата страна. Не разбирах нищо от политика. Не, по-скоро не се опитвах да разбера нещо. Постоянно се оправдавах, че политиката не е нещо, което ме интересува. До момента, в който не се появи Ковид. Да, той промени много неща. В това число и моят собствен начин на мислене.
Преди вярвах в това, че каквото и да направим, докато има „такива хора” на власт нещата няма да са по-добре. Но реално, не сме ли ние тези, които избират кой да бъде на власт и кой не? Много подобни въпроси възникнаха в съзнанието ми по това време и взех решение, че непременно трябва да потърся поне част от тези отговори. Започнах да се информирам и да чета повече, като целта ми беше да науча някакви основни неща, за да мога, когато стана пълнолетна да гласувам. Но не просто, за да се похваля, че съм го направила, а защото моят глас, както и гласът на много други млади хора е от изключително голямо значение. Смятам, че това е нещо, което би могъл да направи всеки един млад човек, който като мен съвсем скоро ще има правото да даде своя глас. Защото именно ние - младите хора след няколко години до голяма степен ще определяме какво да се случва в държавата ни и, ако ние не се активизираме и се оправдаваме с това, че „Няма смисъл!” нещата няма да са по -добре, както за нас така и за бъдещите поколения - нашите деца.
Много от прогнозите на политолозите преди изборите вещаеха ниска избирателна активност. Въпреки всичко обаче народът се изправи и даде своя глас, което разбира се за пореден път доказа, че прогнозите не са резултати. Според данни взети от сайта на Централна Избирателна Комисия избирателната активност по време на изборите за 45-то народно събрание е над 50%. Трябва да вземем предвид и факта, че се намираме във време на световна пандемия и има страшно много заболели, които съответно в изборния ден нямаше как да дадат своят глас. Но имаше и такива, които просто не намираха смисъл в гласуването, затова взеха решение да не го направят. Политологът Стефан Георгиев в ефира на БТВ заяви, че тези избори са били изключително сложни за прогнозиране на първо място заради активността.
„Общо взето, това е вот срещу статуквото. Друг е въпросът вече, че сегашната очертаваща се конфигурация в следващото Народно събрание най -вероятно ще ни доведе до една мъртва хватка с много сложни възможности за създаването на устойчив кабинет дългосрочно.” Този цитат също е част от коментарът на политолога по време на обсъждане в ефира на „Тази сутрин”.
Избирателната активност в България беше висока, но в Чужбина значително се покачи. Каква е причината за това? Защо хората в Чужбина, които са далеч от държавата решават какво ще се случи в нея?
В Чужбина общият брой на гласувалите българи е 180 хиляди. Това беше обявено от говорителят на ЦИК Димитър Димитров. Тези хора стояха в редици по един, чакайки своят ред, за да могат и те, макар далеч да дадат своят собствен глас. Защото, те са там благодарение на дълбокия сън, от който години наред не бяхме обезпокоявани, но въпреки това не са забравили родината и мръзнат в студ и дъжд, за да могат по някакъв начин, чрез гласа си да помогнат на тези от тях, които са останали в държавата. Те гласуват, защото вече не живеят в България и не могат да поддадат под натиска, който им се оказва, а всички знаем, че особено по време на избори има такъв. Особено разпространено е оказването на натиск в по-малките населени места. Случвало ми се е да ставам свидетел на това как работодател оказва натиск върху свой служител и го заплашва само и само, за да гласува за определена партия. Този натиск не мисля, че е чак толкова голям в Чужбина и смятам, че това е една от причините в момента избирателната активност там да се е покачила,
Въпросите стават безброй. А всички те за мен имат един отговор. Правителството, такова каквото е било преди деня на гласуването вече не съществува. И последните опити на политическите партии, които взимат властта мандат след мандат поддават под тежестта на гласа на народа. И въпреки всичките опити, които правят, за да запазят своята власт тя малко по малко се стопява. Да, факт е за всички, че купените гласове съществуват и много хора успяват да бъдат купени, но има и такива, които не биха продали гласа си за пари. Защото за тези хора техният глас е важен.
Какво положително се случи на 4 април? Мафията падна. ВМРО не влезе в листата. „Воля” остана в дъното и дори не беше близо до процента за влизане в парламента. Да, всички тези неща се случиха, с изключение на едно. Мафията не е паднала. Но това, че усилията на всички разумни и упражнили гласа си в този ден граждани на България дават някакви резултати е показателно за по - нататъшните ни действия. Все още част от парламента не са хора, които са там само, за да работят с цел доброто бъдеще на държавата ни. И единствено от нас зависи да продължаваме да правим малки крачки, за да нормализираме нещата.
„Всяко нещо с времето си” не спираше да ми повтаря баба в детството ми, когато постоянно бързах и исках нещата да се случат мигновено, сега и веднага. Но наистина, с времето всичко се нарежда. И тези избори бяха пример за това, че нещата се случват тогава, когато има действие. Че нищо не е напразно тогава, когато народа се обедини в името на една обща цел и работи заедно, без да пести усилия. Само и единствено тогава нещата ще ни се получават. Доказахме, че България ще съществува още дълги години, докато има кой да използва своя глас с цел подобряване на състоянието на държавата за народа. Всеки глас е от значение. А гласът - това сме всички ние. Пълноправните граждани на България. На нашето мило, родно, свято отечество, за което са написани толкова много стихове и песни, но което не можахме да опазим от хора със задна мисъл, чиято цел е тяхното собствено благо. Докато ние - българите, продължаваме да се борим, родината ни ще процъфтява.
Написах този коментар основно с цел да накарам хората, които на 4 април са избрали да си „замълчат” и да не дадат своят глас да се замислят и да си зададат въпроса: „Заслужава ли си всичко това?” А отговорът? Да, заслужава си. Заслужава си, защото има толкова много хора, които през вековете са дали много за отечеството ни. Те са жертвали себе си в името на една „Чиста и Свята Република”. Не трябва ли и ние да последваме примера им, при положение, че от нас не се изисква да жертваме собствения си живот, а просто да използваме правото си на глас, за да помогнем на държавата ни да просперира, макар и с малките си размери?
Само и единствено народът може се обедини и да успее, защото ние сме тези, които още тук и сега, с всяко свое следващо решение на избори, от каквото и естество да са те решаваме бъдещето на Република България.
Снимки: Зори Мартинова - съвместен проект с Sтетика
Материалът е изготвен от Нина Кирилова, ученичка в ПГТ „Михалаки Георгиев”, гр. Видин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
