Всеки жител на държавата ни, който е навършил 18 години и не е лишен от свобода, има правото да упражни гласа си. Това обаче достатъчно ли е за нас да решим кой номер да зачеркнем на бюлетината? Как младите вземат своето решение, образовано ли е то и интересуват ли се те от политиката днес?
Ако съдим по статиските от изборите, то бихме казали, че младежите не са привлечени към тази сфера от живота им. Обръщайки обаче погледа си към протестиращите, създаващите и подписващи петиции и активистите в социалните мрежи, то виждаме пълен контраст. Истината е, че интерес от тяхна страна спрямо гражданската им позиция има, но сякаш са отдалечени от самите държавни системи. Младите четат, слушат и премислят как да подпомогнат своя живот и на всички около тях, ала когато дойде време за гласуване, сялаш всичко утихва. Това е в резултат на всички предразсъдъци, които се засаждат в главите им от по-възрастните и невярата, че промяна ще дойде. От друга страна институциите не предоставят информация за политиката на българските ученици и създават поколения без позиции, превръщайки идеологиите и партиите в тема-табу. Вотът им е продуктът от манипулацията на едно безморално общество, което пледира за справедливост, но издига бездействето на пиадестала. За решаването на този проблем трябва всички заедно да се фокусираме към „разомагьосването“ на този аспект и да мотивираме народа да бъде активен както в гражданското си участие, така и в образоването си по него.
Училищата ни заливат с факти, статистики и данни за минали управления и събития, а сегашните сякаш се притискат в ъгъла, което ни оставя безпомощни в нашето формиращо се мнение по редица проблеми. Вследствие на това то се сътворява от тези, които говорят най-увлекателно и са успели да достигнат до нас. Сегашните избори са пример за това как младите са податливи към подкрепяне на хора, които лица са срещали най-често, пренебрегвайки реалните възгледи на човека. Макар липсата на такива часове или предмети в образователната система да е с цел недопускане на политическа пропаганда, то е възможно да се дават насоки от кои източници да се търси информация, как да се избегнат фалшивите такива и да се задълбочи вниманието от важността да сме политически грамотни. Стимулирането на младите да се интересуват трябва да започне от ранна възраст, а на този етап това се случва чак в 11 клас, с вкарването на предмета „Гражданско образование“, което може да се окаже твърде късно за възпитаване и изграждане на ценността, която е участието ни в обществото. Образованието трябва да ни удостои със самочувствието, че нашето мнение е важно и има своята сила, за да може да търсим развитие там. То би трябвало да ни стимулира към критическо мислене и изразяване на позициите си по редица проблеми. При липсата на това често се получава неглежиране на правото ни на избор, защото чувството на смирение пред несправедливостта във властта е зародено в нас и не виждаме надежда за борба. Жителите с по-голям житейски опит и кандидатите за власт използват именно този хаос в главите ни, за да наложат своите мирогледи. Жертви на манипулации са именно тези, които притежават липса на осъзнатост спрямо сферите в живота, а всички знаем, че необразованият човек е лесен за контрол. По тази причина от нас се изисква да сме будни и активни, защото другия фактор сме и самите ние. Животът ни и решенията, които вземаме падат върху нашите ръце и в бързо развиващи се времена, в които получаваме информация от всяка една страна, към която се обърнем, то е лесно да намерим това, което търсим. Тук отново трябва да споменем обаче и риска от фалшивите новини, чието присъствие и голямо разпространение, заради шумните и атрактивни заглавия, задълбочава проблема все по-дълбоко. Изгражда се някаква представа за средата около нас като един капан, в който попадат младите поколения и биват манипулирани, използвани и учени на примирение. Семейството и институциите трябва да дадат средствата и насоките, чре които да се измъкнем от него, но ако ние самите сме със затворени очи и заглушени уши, то това няма да ни помогне.
В лицата на представители на властта или борещите се за нея виждаме политикансто, хамелеонство, корупция.. Кандидати за една партия се обръщат към друга- не запазването на морала е важно, а наличието на някакъв пост, което отново възражда вечния герой на Алеко Константинов- Бай Ганьо. Макар в часовете по литература да ни учат, че той е образ пълен с пороци, то излизаме навън и виждаме неговото възхваляване. Дебатите са средството, на което разчитаме да помогне за правенето на нашия избор,ала те биват неглижирани и „Facebook“ се превръща в голямото средство за споделяне на нашите разбирания и вярвания. В даден етап обаче границите между тези, които трябва да ни представляват и тези, които намират утеха в пишене на гневни, груби и необразовани коментари, се размива, оставяйки ни отново без представа за картината на света ни. Всички агитации и мотивирани гласове утихват, когато изключим компютъра си и пасивността бавно ни убива. Младите, които са изправени пред едни от първите си избори за подкрепяне на дадена партия/личност губят своята ориентация в този променящ се свят и често изгубват желание или мотивация да отделят голяма част от времето си в проучвания. Това води до пасивност или вот за познати лица, за които не знаят същностите идеи, но са срещани в медиите чрез песни или предавания. Друг нерядко срещан случай е и налагането на дадено мнение от роднини или приятели, което се приема, заради натиск или нежелание да намерим своето такова. Опозицията към дадено управление или подкрепата на такова обаче има своята тежест само и единствено когато поемем личната отговорност да гласуваме, НО и да се интересуваме за кого го правим. Протестите, петициите, молбите и жалбите също са част от гражданското ни участие, ала най-голямото ни оръжие са изборите. Нашата активност води до желаните реформи и вглеждайки се в самите нас, то се заражда семето на едно красиво растение, което може да бъде държавата ни.
Гласът е най-голямото ни оръжие, но той е в наша полза само когато бъде образован и обмислен. За да се постигне това, трябва всеки да поема инициативата да се интересува и да се образова. Корените на ангажираността към обществото трябва да се зародят от самото начало на нашето развитие и младите да бъдат насърчавани към защитаване на позицията като граждани. Институциите, семейството или другите социални групи, в които попадаме не могат да разкрият всички „тайни“ на тази сфера от живота ни, но могат да ни насърчават към търсене на своя път, обяснявайки ни защо политическата грамотност е от такава важност. Всички ние сме част от този проблем и е наш дълг да започнем своята революция и да отключим света на политиката. Единственият неправилен избор не е пасивният, а необразованият, затова четете, търсете, мечтайте, вярвайте и никога не пренебрегвайте това, в което вярвате.
Снимка: pixabay.com
Материалът е изготвен от Маринела Люцканова, ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Велико Търново, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
