„Колкото повече, толкова повече” - известната реплика на Мечо Пух, която спокойно може да заживее свой живот на политическата сцена. На първо място,защото на последните парламентарни избори видяхме, че може и повече хора да стигнат до урните. Високата избирателна активност беше свидетелство, че колкото повече отдалечаваш народа от това, към което се стреми, толкова повече той ще иска да стигне до него. Все пак близо 50% от населението остана пасивно, но усещането от тези избори е, че се тръгва по нов път - неизвестен, но нов.
В такъв момент се чудя - как мислят политиците? Кое ги отдалечава от гласоподавателите. Време, цели, мечти… най-вече стремежи. Властта е фактор, който като магнит притегля към себе си тези, които са готови да й се отдадат и отблъсква онези, които й се противопоставят. Но да се отдадеш на властта е като да влезеш в устата на звяра и да очакваш, че той няма да те изяде. Ако се направи простичък експеримент - хора от народа да заемат позицията на управляващите, с не до там хубави чувства ще установим, че може би да попаднем в капана на властта е по-лесно отколкото изглежда, защото уловките на живота, действат на хамелеонската ни психиката по сходен начин.
Неслучайно през 2001 година, тогавашния председател на Народното събрание Огнян Герджиков, подарява на всички 240 депутати „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски. Тази негова творба напълно обобщава не само периода в който е живял, но и настоящата ситуация. В нея пътят към властта, или в случая към парламента, е осеян с изкушения на които човек трудно би устоял. Както се предполага героя на Смирненски става подвластен и се превръща в познатата ни вече картина. За да избегнем такова развитие, подобно на настоящето положение в политиката е необходимо да се съсредоточим в една на пръв поглед проста цел, да помним.
Политиците са отражението на държавата. Те са събирателен образ на своите избиратели. Подхождайки към настоящата политическа обстановка с мисълта, че нашата душевност и душевността на политиците е едно общо, ще разберем, че всяка наша постъпка е точно толкова важна, колкото и на управляващите. Затова един от най-големите знаци на тези избори, който носи позитивизъм е, че те показаха тежестта на вота - че трябва да гласуваме.
Изборите тази година показаха, че все още има помнещи и търсещи хора, в които е останала нотка позитивизъм и мисъл за „утре“. Нека започнем да помним. И колкото повече го правим, толкова повече ще преоткриваме, че държавата, в която живеем не се строи от 240 души, а от нас.
Материалът е изготвен от Анна-Мария Софиянска, ученичка в ППМГ „Акад. Иван Ценов“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
