България – малко късче от рая, дадено ни безвъзмездно и погубвано безнаказано всеки ден. Годините тежък труд на майсторите за построяването на невероятно красивите градове, в които днес живеем и не забелязваме; грубите ръце на бабите ни, неуморно тъкали най-хубавите черги, в които сякаш са побрали цялата българска природа – с тези и с още много други неща свързвам родината си. Те ме карат да се замисля имам ли любимо място под българското небе и кое е то.
Дори и да изглежда невзрачна в погледа на големите страни, България за мен е дом като всички останали – тя е светлина в тъмнината, топлина в студа. Високите планини, дългите реки, вековните гори, бистрите езера и това синьо небе са всичко за мен. България е мястото, където искат да са сърцето и душата ми, мястото, където са всичките ми спомени.
Райското пръскало, което с тътена си заглушава всеки звук, докато слиза по скалите, Паметникът на Шипка, който величествено гледа от върха, Белоградчишките скали – едно от най-пленителните творения на българската природа, Седемте рилски езера, излъчващи магнетизъм и мистика и до ден днешен – това са част от местата, които спират дъха ми и ме карат да се гордея, че съм българин. Но търсейки любимото си място тук, трябва да изместя погледа си от глобалното към частното, от голямото към малкото. Защото любимо е дума, която описва нещо лично, нещо ценно и съкровено.
Първата книжка за оцветяване, първото колело, първата рана, първите приятелства и всички скъпи неща, стоящи под знаменател „първи” са тук. Аз не съм избирал това място, нито то е избрало мен. Но тук се родих и израснах и за това си има причина, защото в живота няма нищо случайно.
Моето любимо място винаги е била къщата на баба – тя има много специално място в сърцето ми. Прекарвах много лета с баба, когато бях малък. Повечето деца предпочитаха да отидат с родителите си на почивка в някой курорт, но аз оставах там, защото в къщата има нещо много специално, което я отличава от всички останали. Простотата в общуването, малките неща, животът в хармония със себе си и околните – малка част от причините да я предпочитам пред някой хотел на морето. Това е единственото място, което ми дава уют в най-чистата му форма, където се чувствам добре, където съм себе си.
И въпреки, че всяка сутрин петлите ме събуждат в пет, а на пейката пред оградата от изгрев до залез седят кварталните царици на клюките, не възприемам това като недостатък, а напротив – като неизменна част от пейзажа, без която нищо нямаше да е същото. Защото домът не е просто място, той е чувство. Защото никой не осъзнава колко ценен е той, докато не се прибере вкъщи и не сложи уморена глава на старата си, позната възглавница. Защото човек може да пропътува целия свят в търсене на това, от което има нужда, само за да го открие, когато се завърне у дома.
Материалът е изготвен от Ивайло Ивайлов, ученик в 10 клас, СУ „Летец Христо Топракчиев, град Божурище, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.