Всеки от нас е чувал думите, че не трябва да поглеждаме назад в миналото, че то вече е зад гърба ни. Но в природата на човека е почти винаги да се връща назад на линията на времето, за да погледне миналото, без значение дали е добро или лошо.
Ролята на миналото е ясна - то е един от най-светлите пътеводители на решенията ни в живота. И не трябва да му обръщаме гръб, а напротив. Във всяко едно наше действие трябва да взимаме под внимание нашето минало, защото на него е базиран нашият опит, нашите грешки и най-важните ни уроци в живота. Уроци от най-важният учител. В никакъв случай не бива да го определяме като незначително, защото благодарение на него ние крачим смело към нашето бъдеще. Миналото играе важна роля не само в личен план, а и като пазител на най-ключовите моменти, които обединяват хората в една общност.
Общото минало е един от най-ясните белези на една нация. Белег, който може да съхрани в продължение на хиляди години един народ, една държава и дори човечеството като цяло. Като едни горди българи, ние трябва да знаем колко ценно е нашето минало и да продължаваме да го пазим, както са правели нашите прадеди. Всеки един от нас е изпитвал чувство на национална гордост от историите на бабите и дядовците ни, които ни предават не само историята, но и пламъка в очите, желанието да чуем още и желанието да предадем това на нашето поколение. Но дали наистина ще успеем да продължим тази отдаденост на родината? Дали сме способни да научим следващите поколения на това родолюбие, на което са учили нас?
Може би с времето тази любов към родината избледнява, защото ние приемаме за даденост нашето славно минало и никога не ни се е налагало да се борим в името на родината. Не сме готови да се жертваме за нея. Научени сме на родолюбие, но не осъзнаваме защо е толкова важно. Празнуваме националните празници с трибагреника в ръка и в същото време неготови да направим това, което са направили нашите предци. Да, миналото буди в нас чувство на национална гордост, но трябва да се научим да сме готови във всеки един момент да се борим за нашата родина и да бъдем различни от останалите. Защото най-светлите личности в нашата история са били тези, с различното мислене, с будното самосъзнание, именно те ни прославят като един от най-великите народи. И ние имаме възможността да избираме дали да бъдем като тях. Различните, готови на всичко за родното. Които умеят да ценят миналото, възползват се от настоящето и смело стъпват към бъдещето. Или от тези, които се сливат с тълпата и не се открояват с нищо.
Заради това си заслужава да се обръщаме назад към миналото. То в никакъв случай не трябва да се загърбва, защото от него можем да извлечем най-полезното, да открием мястото си в него. Давайки си сметка, че един ден ние ще сме част от миналото, трябва да се постараем да даваме светъл пример на бъдещите поколения, да се открояваме като личности и да даваме най-доброто от себе си в името на родината.
Миналото, това е нашата мотивация за по-добро. Пример за това какви трябва и не трябва да бъдем. Всичко зависи от нас самите и ако успеем да извличаме поука от всяко едно нещо, случило се в миналото, ще сме по-сигурни за действията ни в бъдещето.
Материалът е изготвен от Саня Славчева, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин