В цяла България има само 3 скални манастира, с един от които годечани могат да се похвалят и гордеят - „Разбоишкият“ (Кружиловски, както още се нарича). Освен, че е изграден в скалите, той има още една особеност - църквата се намира извън жилищните сгради, което го прави единствен по рода си в цялата страна.
„Разбоишкият“ манастир се намира на около 1,5 км. от село Разбоище и на 11 км. от град Годеч. Жилищните сгради са изградени на поляната близо до реката, а самата църква, „Въведение Богородично“, се издига на 50 м. височина над р. Нишава, в скалите на рида Тупаница. Изградена е от грубо обработени камъни споени с хоросан. До него се стига чрез асфалтов път до село Разбоище, след което се продължава 1-2 км. пеша по камениста пътека, водеща до жп линията, разположена близо до комплекса. В него също се съхранява старопечатан български миней (богослужебна книга).
Първите сведения за съществуването на християнски храм, на мястото на днешния манастир, са от 5-6 век, който, за да бъдем точни, е бил разположен в пещерите на рида.
След като България пада под византийско владичество, храмът прекратява своята дейност за близо 2 века. През 1235 г., по времето на цар Иван Асен II, започнал строежът на множество църкви и манастири, един от които е „Разбоишкият“ , построен на мястото на днешните жилищни сгради.Говори се и, че по това време св. Сава прекарва 40-те дни на Великите пости в една от пещерите около манастира.
Когато турците ни завладяват, манастирът многократно е бил опожаряван и разграбван. При един от грабежите той бива плячкосан и разрушен, а всички калугери били избити, освен един който намерил спасение в една от пещерите на Тупаница. От тогава се родила легенда, за построяването на църквата, как калугерът започнал да сънува сънища, които го приканвали да построи нова, а след като започнали строежа на поляната денем, нощем като по чудо всичко рухвало, а материалът се озовавал на скалите.Тогава решили че това е божи знак и построили обителта в скалата.
Църквата се обновява през 1841 г., но за съжаление, при ремонта, стенописи от 15-16 век са покрити с вар. По това време много четници и от легията на Раковски, както и други големи групи българи намирали подслон и храна в манастира. Светото място добива особена слава, когато Йовчо Тотю, роднина на Филип Тотю и участник в легията на Раковски се настанява в манастира.Там той започва производството на барут. През 1860 г., манастирската порта и много сгради били опожарени.На следващата година Йовчо Тотю ги възстановява. Манастирът е посещаван и от Матей Преображенски, близък приятел на Левски.
След като Йовчо Тотю и заместникът му Исай умират, манастирът е изоставен за дълго време, докато през 1947 г. не се настаняват три монахини. С помощта на селяните от околните села, те успяват да го възстановят. През 2007 г. напуска и последната монахиня.
И макар изоставен, манастирът е все още действащ и всеки, който иска да го посети, може да го стори. Храмовият празник е на 21 ноември.
Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в 8 клас, СУ "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Годеч за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".
Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, Автомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI Info, Интеграл, ОСКАР-ЕЛ, Samsonite, Бигла 3, Go4Raw.
Ексклузивен телевизионен медиен партньор:
Българската национална телевизия
Медийни партньори:
BULGARIA ON AIR, b2b Мedia, сп. Мениджър, noviteroditeli.bg; Obekti.bg, ИА Кросс.