Националната идентичност на божурчани, е свободна и съдържа в себе си множество традиции, които я оформят. Тя е част от родовата ни памет, тя е нашето богатство, и ни позволява да проявяваме таланите си, и да не се страхуваме да изразим себе си. Родовата памет в община Божурище се запазва благодарение на младите, които се интересуват от това как е изглеждал градът, как са се променли нещата през годините, как празно поле само за стотина години се превръща в град. Родовата памет се пази от онези, които искат да знаят от къде идват, за да знаят, на къде да отидат.
Традициите са се създали и запомнили, благодарение на родовата памет, и до днес не са изчезнали, защото хората помнят, не само лошото, но и хубавото. Но какво въщност са традициите?! Традиция е нещо нематериално, което се предава от поколение на поколение, завет. Заветът е също така и родова памет, защото родовата памет значи да помниш, да помниш произхода си, и да се вдъхновиш от него, за да стане той твоя идентичност. И така предавайки се от поколение на поколение, заветът става идентичност, която се разпространява. Главната традиция на божурчани, е да включат младите в своето настояще, за да се учат и да имат бъдеще. Вземайки участие в различни занаяти ние се учим, не само как се прави, но и как се предава, защото у хората е заложено да се развиват. Предавайки знанието ние учим и създаваме нови неща.
Българинът се е учил, да се гордее със себе си, в продължение на векове. И това, се е предавало, защото има за какво да се гордеем, защото не само историята и миналото ни са велики, но и традициите, и примерите за възхита у младите. Младите антиподи на старите, възрастните, които им предават поводите за гордост и ги напътстват да създават още такива.
В едно младо общество се ценят иноваторските идеи, но също има и ценители на старото, за жалост те са все по-малко... Всяко следващо поколение се прехластва в бъдещето, без да разбира минолото. Малко по-малко се губят истинските ценности, и на тяхно място застава властта. Традициите се забравят, постепенно, и хората спират да върват в поверията. Вярвам, или поне ми се иска, да вярвам, че тези неща няма да се забравят, защото има и иноватори на старото, хора които връщат света към по-задълбочен размисъл, върху неговата памет. Върху завета, които трябва да пази, за да съществува, за да се учи от него.
Родовата памет на българина се запазва от малките отделени селца и градове, като Божурище, предава се от уста на уста, и се поддържа. Тя е като огънят, който пази завета на старите българи, борци и осветява пътя на новите, показвайки им истинската значимост на поверия и порядки, традиции и запазени семейни ценности, предавани от баба на внук. Паралелът, образувал се във времето, между българският народ и неговата същност, и до днес пази нацията ни от забравата, и ще продължи да я пази.
Материалът е изготвен от Микаела Спасова, ученичка в 11 клас на СУ "Летец Христо Топракчиев", град Божурище, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.