Ветераните от „Сливнишки герой” се събраха по случай 50 години от влизането на отбора в зона „Витоша”

Добавена на:
07.09.2017/12:14
Коментари: 0

Ветераните от ФК „Сливнишки герой” се събраха по случай 50 години от влизането на отбора в зона „Витоша”. На втори септември, пред сградата на община Сливница пристигнаха Жоро Милушев, Марин Павлов, Лозан Рангелов, Еленко Владимиров, Младен Василев – Махо, Емил Кирилов, Николай Тасков, Димитър Мишев, Дойчин Дойчинов, Симеон Милушев, Григор Данев, Лозан Лозанов и Борис Михайлов - Зебека.

Легендите бяха уважени от кмета на община Сливница г-н Васко Стоилков, който връчи плакети на всички присъстващи. Той сподели, че като спортен човек и бивш футболист, минал през детския, юношеския и мъжкия отбор на „Сливнишки герой” и като кмет на община Сливница амбициите му са насочени към развитието на детско-юношеската школа. Постепенно до две години юношите да влязат в състава на мъжкия отбор, като 100% да бъдат от местни момчета.

Моята мечта е влизане в „Б” група. Имаме сериозен гръбнак и може да се надяваме на успех. А защо не и някоя голяма звезда да излезе от нашия отбор. Мечта, но може и да се сбъдне. Всички големи наши звезди като Стоичков и Бербатов са тръгнали от малки школи. Имали сме национални състезатели от „Сливнишки герой”, защо и сега да не се случи.”, каза г-н Стоилков.

Марин Павлов – председател на ОбС-Сливница връчи фланелки с името на всеки футболист - ветеран. Почетен плакет бе връчен и от представител на Регионалния съвет на БФС.

Всичко започва в далечната 1966 г. с идването на Жоро Милушев за треньор, а отборът е изцяло подновен, като възрастта на състезателите е между 16 – 18 години. Футболният сезон 1966/1967г. е щастлив за състезателите и футболните запалянковци от Сливница. „Сливнишки герой“ безапелационно заема първо място в „А” Окръжна група и играе два турнира за влизане в зона”Витоша”/настоящата „В” група/. Методи Богданов /чичо Мето/, като председател на футболния клуб изиграва важна роля за този успех.

За футбола Младен Василев – Махо сподели: „Футболът за мен е велика игра, любов, мечта, радост, традиция, красив детски спомен и надежда.От малък мечтаех да стана футболист, а моето постоянство, упоритост и трудолюбие ми даваше надежда, че някога ще успея. Никога не забравих казаните от треньора думи „трудно се изкачва върха като футболист, трудно се задържа там, но най – лесно се пада от него. Винаги бъди скромен, не си мисли, че си станал велик футболист”. Моята мечта се сбъдна, да играя в „А” група на България, да вкарвам голове на Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив. Като играч в националния отбор съм участвал и на световно първенство - мечтата на всеки футболист. Имах щастието да играя на най – големият стадион в света „Маракана“ в Рио де Жанейро пред повече от 150 000 зрители, а също и на стадиони в петте континента.”.

Марин Павлов на 16 години става вратар на „Сливнишки герой”. От позицията на времето той си спомня: „След загуба се срамувахме да излезем на центъра, защото хората от града много обичаха футбола и ни засипваха с въпроси. В същото време при победа се перчехме като пауни и ни беше много приятно да усещаме вниманието на хората. Винаги ще помня моя първи треньор Жоро Милушев, който ни накара нас, децата на 16-18 години да станем отбор, колектив и да печелим победи.”.

Влизането в зона „Витоша” става възможно благодарение на таланта на треньора Жоро Милушев. Ето какво сподели той: ”Като млад футболист и треньор мои идоли от които се учех бяха Иван Колев, Манол Манолов и Георги Аспарухов. Заради големите успехи на ЦСКА в Европа симпатизирах на отбора, независимо, че съм върл левскар.”.

Лозан Рангелов разказа за това как се е запалил по футбола и какъв е първият спомен от влизането му в „Сливнишки герой”: „По футболът се запалих още от малък. Футбол играехме всички момчета от махалата, организирахме си мачове, наричахме се с имената на велики футболисти от онова време. Редовно слушах предаванията по радиото на мачове от родното първенство, ходех на мачове на „Сливнишки герой”, които по това време се играеха на игрището на гимназията, а по- късно и на това в района на гарата. Организиран футбол започнах да играя в училищния отбор и детския такъв на „Сливнишки герой” под ръководството на Данко Роев. Влизането ми в мъжкия отбор беше през 1965г. с още 7-8 момчета от юношеския отбор. Интересно е , че по това време пътувахме за футболни срещи с камиони покрити с брезент и наредени пейки в каросерията. Често организирахме срещи „стари” срещу „млади” и все по-често победата беше наша, което даде основание на треньора Милушев да ни постави младите като основни състезатели.”.

„Човек независимо на колко години е винаги изпитва носталгия по футбола. Опитвам се да сравня нашето време и сегашното поколение и съм доста критичен. За съжаление не виждам този хъс и желание у младите, което имахме ние.”, сподели Еленко Владимиров. На по различно мнение е Лозан Лозанов, който вижда в днешния юношески отбор едно здраво ядро, което ще възроди „Сливнишки герой”.

EspressoNews

             

Коментари

Няма добавени коментари.

Добави коментар: