Магията на театъра

Анализ на Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София

Светлините изгасват, прожекторите се включват и е време магията да започне! Така се поставя началото на всяка една от постановките в Народния Театър „Иван Вазов”, разположен в центъра на българската столица. Това известно за всички българи място, със своята над век история, продължава до ден днешен да събира поколения наред любители на театралното изкуство.

Този център на културата носи своята невероятна история. В началото на ХХ век по инициатива на професор Шишманов и княз Фердинанд се започва строежът на сградата за български театър. Изградената постройка в бароков стил е с впечатляваща красота. Залата за зрители е с 848 места, а сцената, съоръжена с модерна техника. Театърът е официално открит с постановката „Пролог“ на Иван Вазов. По-късно, по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. Сградата е реконструирана през периода 1924 - 1928 г. По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило. След края на войната сградата е възстановена и отново отваря врати за публиката. Последното преустройство и реставрация е осъществено през 70-те години на ХХ век, когато са изградени камерната сцена и залата на четвъртия етаж.

През годините Народен Театър „Иван Вазов“ не е спирал да се развива. В периода 1904 - 1944 година, преди сградата на театъра да бъде достроена, трупата изнася своите представления в салона на читалище „Славянска беседа“. След първите стъпки на Народния театър, започва процес на засилен интерес от страна на българските писатели към сценичното изкуство. След като театърът вече е започнал своята дейност се създават едни от най-значимите произведения, които с времето са се превърнали в класики за българската драматургия. В този период също така се появяват и институцията артистичен секретар и артистичен съвет към театъра. В края на второто десетилетие на ХХ век приключва институционалното и художествено изграждане, тогава той вече може да бъде съпоставян както с балканския така и с общоевропейския театър. През 1943 г. към Народния театър се създава така наречената Държавна театрална школа. Тя поставя началото на професионалното театрално образование в България. По - късно е преобразувана в Държавно висше театрално училище и се отделя от Народния театър като самостоятелна институция, която през 1956 г. вече е преименувана на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

По-късно, през периода 1944 - 1989 година, политическите промени на 9 септември рефлектират и върху цялостния художествен облик на Народния Театър. Тогава са извършени радикални промени в ръководството. Напълно се променят и пиесите, които се поставят. За известно време в репертоара не присъстват постановки на съвременни европейски автори, които са заменени от руски и съветски пиеси. Въпреки това, театърът продължава да има много силна актьорска трупа и в този период успяват да се създадат постановки на изключително високо художествено ниво. Сред тях са „Дневникът на Ане Франк“, „Сирано дьо Бержерак“ и др.

От 1989 г. до наши дни Народен Театър „Иван Вазов“ се развива изключително много. Кризата в края на 1989 дава своя отпечатък и върху театъра. Разпада се художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Тогава се присъединява експерименталният театър ТР „Сфумато“. В началото на 1993 г. е назначен режисьорът Александър Морфов. Той успява да създаде нов образ на театъра и въвежда в залите му нова, млада публика. Малко по-късно той става и директор на театъра, но не се задържа дълго на поста си.

В настоящия си облик Народният театър „Иван Вазов“ разполага с три сцени - Голяма сцена с 860 места, Камерна сцена със 130 места и Сцена на IV етаж, която приема 90 зрители. Трупата на театъра осъществява между 8 - 10 премиери за един театрален сезон.

Въпреки своята изградена през годините популярност, Народният Театър продължава да организира и да бъде партньор на множество събития. Едно от основните е „Театър пред театъра“, което се случва вече три поредни години. Целта на събитието е да промени стандартните театрални салони и да даде на хората изживяването да гледат постановки под звездите на специално изградена сцена пред вратите на самия театър. То обикновено се организира през първите седмици на месец юли.

Друго събитие, което също води до популяризацията на театъра е ежегодната „Нощ на театрите“. Тогава обикновените зрители могат до още по-голяма степен да се докоснат до магията като влязат зад колисите и се срещнат с актьорите. Това събитие всяка година се радва на огромна посещаемост, която се увеличава с всяка изминала година.

Уникално събитие, е че с празничен концерт през януари 2018 г. в театъра официално е открито председателството на Съвета на ЕС. На церемонията в София присъстват лидерите на Съвета на Евросъюза, както и всички членове на Еврокомисията, водени от Жан-Клод Юнкер.

Когато става дума за стандартната програма на театъра, той всяка година изненадва зрителите с нови и класни постановки, като също така поддържа и много от старите по повече от един сезон. Често се случва на сцената да има и гостуващи трупи от други театри и дори други държави. За много от представленията се купуват билети месеци преди това, заради огромната им популярност. Тъй като културата не може да бъде измерена с пари, а с броят хора, които искат да се докоснат до нея, тук е представена подробна статистика на посетителите на четири от най-гледаните постановки на голямата сцена между края на 2019 г. и началото на 2020 г.

Постановката с най-поддържано ниво на посещение е „Синът“. За 8-те спектакъла, в периода януари - февруари 2020 г. е имало по средно 729 посетители на всеки. Предполага се, че главната причина за този висок интерес е фактът, че „Синът“ е продължение на пиесата „Бащата“, чиято премиера беше през предходния театрален сезон и също пожъна огромен успех. Броят продадени билети за постановките „Хъшове“ и „Животът е прекрасен“ показва, че е имало спад в техните посещенията през септемви и октомври 2019 г., но от ноември до февруари, те значително се повишават. За разлика от тях, пиесата „Идеалният мъж“ е била гледана най-много от октомври до декември месец 2019 г. , но за разлика от другите три постановки, е имало спад през първите месеци на новата година.

Без значение колко години минават и колко времената се променят, любовта към театъра ще бъде вечна. Точно поради тази причина Народният Театър „Иван Вазов“ е един от основните центрове на културата в България. Дългогодишните му история и развитие само показват до каква степен е допринесъл и ще продължава да допринася на културата и театралното изкуство.

Старо Стефаново - там където времето е спряло

Материалът е изготвен от Елена Захариева, ученичка в Националната търговско-банкова гимназия, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

Снимки: Интернет

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"