Да си лекар винаги е било трудно. Това е професия, която крие много рискове и изисква голяма отговорност. Длъжен си да помагаш на хората в моменти на най-голяма слабост, дори когато осъзнаваш, че няма надежда за спасение. Наричат ги „ангели в бели престилки“, но в същото време всяко съмнение предизвиква агресия и грубост спрямо тях. Напоследък покрай пандемията интересът към лекарите и тяхната работа е още по-голям. Затова избрах да разкажа за моята среща с един лекар, но всъщност знам, че като разказвам за него, всеки от вас ще разпознае някой друг такъв.
Срещала съм се само няколко пъти с д-р Димо Николов, хирург, работил дълги години в МБАЛ - Враца. Бях на седем години, когато той спаси моята майка. Помня как изведнъж болестта връхлетя, наложиха се няколко тежки операции, бях много изплашена, исках мама да се оправи, да я прегърна, да знам, че ще е до мен. Когато се срещнахме с него, за да получим информация, ми се строи строг и много сериозен. По коридора на болничното отделение вървеше смръщен човек с навъсени вежди и тъмни мустаци. Пристъпваше бързо и уверено, облечен в зеления си работен екип - сякаш беше у дома си. Докато вървеше, даваше указания на една медицинска сестра. Гласът му - плътен и силен, звучеше категорично и рязко. Изпитвах огромно притеснение за мама, а и докторът ми изглеждаше страшен. До момента, в който се усмихна. Заговори ясно и разбираемо. Пошегува се с мен и се опита да ме развесели. От думите му стана ясно, че е напълно откровен с нас, но в същото време успя да ни успокои и да ни вдъхне кураж. Повярвах, че моята майка получава най-добрите грижи. Когато тя оздравя, разказваше как д-р Николов е проследявал състоянието ѝ всекидневно, дори когато не е бил на работа. Много се изненадах, когато научих, че заедно с една санитарка докторът е преместил специално легло, за да е по-лесно възстановяването на мама. С такова внимание доктор Николов се отнасяше с всичките си пациенти. И не го правеше заради признанието и благодарността, които заслужено получаваше. Това беше неговата работа - да се бори за крехкия човешки живот.
Мина време, д-р Николов спаси мама. Сигурна съм, че още хиляди хора също живеят благодарение на неговия професионализъм и всеотдайността му. Следях редовно публикациите в социалните мрежи, в които оздравелите му пациентите изразяваха обич и признателност. Възхищавах се на това, което прави за хората. Разбрах, че съвсем скоро след като е завършил медицинското си образование, е постъпил на работа във врачанската болница. Всъщност до пенсионирането си д-р Николов работи на същото място. Знам, че той е един от малкото хирурзи във Враца, които са правили неврохирургични операции - повече от 1200. Обучавал е свои колеги. Лъчезарен, усмихнат, със страхотно чувство за хумор - докторът беше уважаван и обичан от всички в нашия град.
Силно впечатление ми направи активната позиция на д-р Николов по въпроси, важни за всички нас като граждани. Понякога доста рязко и безкомпромисно той изразяваше мнението си по актуални обществени въпроси. Участваше в протести и инициативи, които смяташе за справедливи. Не се примиряваше. За мен това беше знак, че добрият човек, изявеният професионалист не може да живее встрани от проблемите на своите съграждани.
Преди близо година обаче докторът се разболя и почина. Стори ми се много несправедливо именно човекът, който през целия си живот е спасявал хора и е успявал да се пребори с болестите, да бъде покосен от смъртта. Заедно с всичките му близки за него скърбяха и онези, които беше лекувал. За мен д-р Димо Николов е пример за човек, посветил се на другите, отдаден на грижата за най-ценното - здравето на хората. Бих искала да има повече хора като д-р Николов, които приемат професията си с обич и отговорност. Затова разказвам тази лична и съкровена за мен история. Защото днес именно лекари като д-р Николов рискуват живота си, за да ни спасят от развихрилата се епидемия.
„Ангели в бели престилки“ - така ги наричаме. За мнозина това е едно отдавна изтъркало се клише. А безброй лекари като д-р Димо Николов продължават да помагат на хората, да правят чудеса, точно като ангели…
Снимки: Димо Николов - Facebook
 Различни избори - различни резултати |
Материалът е изготвен от Eлина Спасова, ученичка в СУ „Васил Кънчов”, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
