За нас, българите, векове наред църквите и манастирите са символ на морална и духовна подкрепа, опора в тежки моменти, спасително място в беди и нещастия. Те са свещени места, защото в тях Доброто стои над Злото, Възвишеното над Низкото, Красивото над Грозното!
Такова място е църквата „Света Петка“! Намира се недалеч от Петрич, сгушена в подножието на планина Беласица. Тя носи духа на миналото ни, пази легенди и предания, спомня ни за тежките времена на безсилие. Много хора отиват там, да останат сами и да се пречистят от негативизъм.
Нещо тайнствено има в това място. А и историята, която мама ми разказва, докато вървим натам, още повече предизвиква любопитството ми:
„Около създаването на църквата „Св. Петка“ има нещо, митологично, необичайно. Говори се, че една нощ дядо Васил (бивш служител и продавач на свещи в светинята) от Петрич сънува сън, в който непозната жена (в чието лице той припознава Св. Петка) го изпраща да отиде в края на града. Там, където тече чешмата, ще има кръст, а той трябва да го забие на десет крачки встрани от чешмата. Заръчва му още на посоченото място да построят църквата „Св. Петка”. Преданието разказва, че човекът отишъл и всичко било така, както в съня му…“
Слънцето огрява студения асфалт. Птички прелитат над главите ни. Вървя по пътя към „Св. Петка“ и се сещам колко пъти съм минавала оттук. Обичам това време. Всъщност не знам какво ме привлича в това място, но определено ми харесва. Пътят е красив, носи усещане за спокойствие, тишина и хармония. Намирам се почти в гората. Далече от суетата и шума на града, от интернет, телефони и социални мрежи. Не са нужни думи, а емоции, мисли, време да останеш насаме със себе си. Колкото повече се приближавам, толкова повече търпението ми да се докосна до тази хармония се изчерпва. Тук сякаш времето е спряло. Разцъфтели дръвчета правят пътеката приказна. Аромат на цветен прашец гали сетивата ми. Наблизо е чешмата, шумът на течаща вода допълва магията на чувствата и емоциите.
Вече съм в двора на „Св. Петка“. Чешмата от преданието, студената й вода, която посреща с „Добре дошъл“ всеки един гост, тишината, слънчевите лъчи, огряващи природата. Наистина думите са излишни.
Винаги сядам на една пейка близо до тази чешма. Това е моето място. Мога да прекарам цял ден тук. Аромат на цветя, свежест и чист въздух. Раят е тук, на земята...
Стотици свещи горят, прогарят времето. Подобно на огъня животът ни е ярък, изпълнен с покой, радост и любов, но и с мистерии и загадки мога да допълня.
В живота има моменти, които не искат въпроси, не чакат отговори. Това са моментите, които дават сила на човешката същност: неприкосновени и безгранични. Само на такива места можеш да ги усетиш. Тръгвам си щастлива и окрилена!
 Сирни Заговезни в Петрич |
Материалът е изготвен от Елеонора Добрева, ученичка в СУ „Никола Й. Вапцаров“, гр. Петрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин