С това интервю Георги Иванов показва, че животът ни предоставя страшно много възможности и от нас зависи дали сме достатъчно смели да ги хванем и задържим. Всяка крачка, която е била по инерция, се превръща в осъзната. Вместо да разкрива удобството на сигурността, тя го учи на радостта от предизвикателствата. Жоро продължава напред. Вместо да се оплаква, че му е досадно, започва да се оплаква от умората. Тогава спира, почива си, наслаждава се на гледката и пак продължава. Вместо да прекара целия си живот в рушене на пътищата, по които се е страхувал да поеме, той започва да хареса онзи по който е тръгнал.
Сигурна съм, че много от нас не знаят какво ги прави истински щастливи. Приключението на живота не се крие в търсене на пълното щастие, а в изправянето срещу страха, който ни спира да направим това, което сърцето ни желае. Вникнах истински в историята му и успях да уловя важните за мен неща, които оставиха следа в съзнанието ми. Сигурна съм, че всеки един от вас ще съумее да извлече полезното и тази история ще бъде един пореден пример и урок за живота ни.
Би ли се представил на читателите с няколко думи?
Името ми е Георги Иванов, но за приятелите съм Жоро. Роден съм в Плевен, но живея и работя в София. Работя като IT бизнес анализатор, което означава, че се старая хората с тениски на Металика и хората с костюми да се разбират… (усмихва се). Завършил съм бизнес администрация и журналистика в Американския университет, в Благоевград (AUBG). През свободното си време свиря на барабани в група наречена Jin Monic. Създаваме Indie rock (инди рок) музика. Имам огромна страст към игрите, независимо дали са настолни или дигитални. Обичам да играя и съм си поставил за цел някой ден да създам своя настолна или дигитална игра. Харесва ми да правя йога и спортувам, но не прекалявам, правя го, за да поддържам тялото си в здраво физическо състояние. Имам амбицията да напиша книга във фентъзи жанра. Все още водя записки и идеи, които да ми помогнат да я създам в бъдеще, когато съм по- смел и по-мъдър.
Какво най-много ти харесва в професионалната ти работа?
Това е много интересна професия, която не знаех, че съществува докато преди пет-шест години, докато случайно не попаднах на нея. Комуникирам с програмисти и големи бизнес хора, опитвайки се да наредя изискванията и възможностите, така че да предложа подходящи решения за отстраняването на идентифицирания проблем. Изисква се много системно мислене, което на мен страшно много ми допада. Самият живот е обграден от системи, било то биологични системи, електронни системи, екосистеми, слънчева система и т.н. Системите са навсякъде и начинът по който работят за мен е впечатляващ. Тези натрупани знания за системите след това мога да ги приложа и за дизайна на игри. Игрите сами по себе си са едни системи.
Защо журналистиката е специалността, която си избрал да учиш в университета?
По време на кандидатстването ми в AUBG имах малко по-различни представи за света. Нямах ясна идея какво искам да правя. Казах си следното - аз искам да пиша. Затова ще запиша журналистика, надявайки се, че там ще се науча да го правя. Един от любимите ми автори, Тери Пратчет, е започнал като журналист и сметнах за разумно, че това е правилното нещо, което трябва да направя. Определено не си правех илюзии, че ще започна веднага да пиша книги и ще изкарвам пари от тях. Трябва да сме реалисти. Затова заедно с журналистиката записах и бизнес администрация, която специалност беше по-практична за мен. Баща ми е бизнесмен и реших да последвам неговите стъпки - да започна кариерата си като търговец.
Какви знания и умения успя да усвоиш благодарение на образованието ти? Играят ли роля в живота ти?
Определено успях да усвоя основните знания и умения в тази област - развиване на визуална и медийна грамотност, умения за извършване на проучвания, техники за критично мислене и анализиране. Но имах погрешни представи за журналистиката. В университета не наблягахме толкова на самото писане, а на медийната част, което за мен беше абсолютно безинтересно. Курсовете не бяха такива, каквито си ги представях, но това си беше изцяло мой проблем. Имах големи очаквания, които не бяха реалистични и в последствие разочарованието оказа влияние върху начина ми на учене по специалността. Интересът се беше загубил в следствие на очакванията и разочарованието. Не съжалявам, че съм избрал журналистиката, но това е поредният урок в управление на очакванията ми. Трябва да преценявам нещата много добре и да не се разочаровам, когато не са оправдани те.
Ще разкажеш ли за богатата палитра от интереси и хобита, които са част от живота ти?
Палитрата е прекалено богата, защото времето е прекалено малко за всичко, което искам да направя, но за важните неща винаги намирам време. В природата ми е, че искам постоянно да се заемам със задачата да правя неща. Искам да прилагам знанията и уменията си, създавайки това, до което съм се докоснал. От една страна това е много разфокусиращо, не можеш да се съсредоточиш върху едно нещо. Започваш да си разпиляваш вниманието, усилията и енергията по много други неща, което в някои случаи може би ще бъде плюс, но не винаги. В крайна сметка накрая не излизаш с едно нещо готово, а с куп полуготови, посредствени неща. Това е един урок, който продължавам да уча дори и сега. Затова гледам да съм по-съсредоточен в усилията си и времето си. Свиренето на барабани в група е едно от хобитата ми, които отнемат най-много време и внимание. Записването на парчета в студио, репетициите всяка седмица, концертите, които провеждаме са доста времеемки и изискващи организация. Следващото занимание са игрите. Обожавам да разпускам, играейки каквито и да е било игри. Разпределил съм по равно времето си за създаване на игри и времето играейки ги. Разбира се отделям време да си водя записки, които ще ми бъдат от помощ за книгата, която създавам.
Нека поговорим за музиката. Как се появи тя в твоя живот?
Музиката се появи съвсем случайно. Един приятел свиреше на китара, а аз започнах да свиря на барабани. Свирехме в гараж, който беше като склад на магазина на майка ми в Плевен. До колкото си спомням съм бил на 15-16 години. Сравнително късно съм започнал да свиря в сравнение с други музиканти. Свирил съм в гимназията, в университета, но след университета започнах да свиря по-сериозно. Освен на барабани мога да свиря и на китара. Самоук съм. Типичните техники, които имат музикантите при мен са несъществуващи. Правя всичко сам без да полагам големи усилия. Наслаждавам се истински на музиката и го правя със сърцето си, a резултатите са удовлетворяващи. Без да сме го планирали нещата ескалираха много бързо и с приятелите ми създадохме Jin Monic. Една година след създаването на групата ние вече имахме създаден албум от 12 песни. Започнахме да правим и клипове, да ходим по участия. И неусетно станахме част от сцената.
Какво е да си музикант в България? Достатъчно развита ли е музикалната индустрия за да бъде доходоносна?
На този въпрос добре знам как да отговоря. Професионалните музиканти в България - тези, които си изкарват прехраната си само и единствено от музика, без странични занимания, са малко. Може би само големи изпълнители, които са отдавна в този бранш, потенциално изкарват прехраната с авторска музика. Но смятам, че тези бройки са малко в България. Това, което аз бих казал е, че хората трябва да са прагматични и реалисти. За всяко нещо си има търсене и предлагане, ако търсенето не е голямо, няма как да има пари, трудът ти ще се обезцени неизбежно. Затова младите хора, които искат да се занимават с музика, е добре да помислят и преценят с каква музика искат да се занимават и по какъв начин. Има време за много неща и нищо не те спира да се учиш и да се развиваш в някаква реално търсена и доходоносна професия. И в свободното си време да се отдаваш на твоята страст. Има една книга- Историята на успеха (Ouliers), в нея се казва: Трябват ти 10000 часа да инвестираш в нещо, за да може да се считаш като добър в него. Изглежда това е периодът, необходим на мозъка да асимилира всичко необходимо за постигането на истинско майсторство. Дали ще ги инвестираш за кратък период от време или ще ги разпръснеш до края на живота си, няма голямо значение, стига да искаш да го постигнеш.
Какво трябва да притежава един човек за да бъде истински музикант?
Това, което ще кажа не важи само за музикантите, а за всяко едно нещо. За да си добър музикант е необходимо да имаш нужните теоретични познания в дадената област, но това се учи. Да бъдеш истински добър се изразява в това да обичаш да твориш. Всичко да идва от сърцето, в това да изпитваш удоволствие и да си истински щастлив. Трябва да имаш страст, която да те мотивира да влагаш време в упражнения на това умение и да си постоянен. И това нещо ще те превърне в някакъв момент в „истински“ музикант. Принципите са едни и същи.
От музиката до игрите. Какво са за теб игрите - средство за справяне със скуката или нещо повече?
Игрите са какво ли не за мен. Те са еволюирали заедно с човечеството и са един интересен феномен. Предизвикваш се нарочно да се справяш с несъществуващи проблеми, които нямат никакво въздействие върху живота ти. Един автор ги беше нарекъл магическия кръг. Игрите са комуникация, едно сътрудничество. Чрез този процес се формират социалните навици и моралните принципи. Специалната връзка, която създаваме от радостта, смеха, забавлението и доверието с другите хора за мен е много красива. Игрите стимулират въображението ни, способността ни да се адаптираме и да решаваме проблеми. Игрите сами по себе си са едни системи, в които са включени много фактори, логическо мислене, пространствено мислене, математическо мислене, релационно мислене. Тренира изключително много аспекти на човешкия мозък. Настолните игри и компютърните игри са много различни едни от други, но същевременно са много еднакви, защото спазват едни и същи принципи на това какво е една игра. Какво те кара да се чувстваш по определен начин, когато си блъскаш главата за да разрешиш проблема. Няма друг формат, който включва в себе си толкова много неща в едно действие за да се прехвърлиш в друг свят, бягайки от рутината в реалния.
Книгите са най-директният и естествен начин да повлияеш на хората, става дума за формиране на съзнанието на читателя. Как се зароди идеята да започнеш да пишеш книга?
Четенето на фентъзи и научна фантастика е нещото, което ме накара силно да напиша книга, а в комбинация с желанието да творя се получава успешно. Започнах да си мисля как аз бих създал един ден такава творба. Но за сега тези мисли и амбиции ги държа под контрол. Поставил съм на преден план неотложните за мен неща и съм оставил дългосрочните във времето. Имам идеята, но искам да трупам още повече знания, за да мога да направя книгата си достатъчно цялостна и завършена. Наясно съм с това какво ме изненадва и впечатлява в научната фантастика и фентъзито и затова искам да предам тези неща, които съм прочел и усетил в другите книги, но по съвсем различен начин. Имам много работа докато стигна до там. Най-вече имам много какво да уча.
Кои са основните нюанси, които искаш читателят да улови в твоята книга?
Голям фен съм на философията, на човешката психика и човешкото съзнание. Освен това харесвам миксирането на жанрове. Тоест, на фентъзи света и научната фантастика. На миналото и на бъдещето и това са неща, които искам да преплета в моята творба. Един от главните герои, които разработвам в книгата ми, е лекар. Той върви по следите на една неизвестна за времето си болест и това е голяма част от тематиката на книгата ми. Ролята на жените и мъжете, на младите и възрастни в обществото ще бъдат по-нестандартни в моята книга. Интересът ми към политическите идеологии ме карат да включа моменти от човешката история. Студената война е периодът, от който ще заимствам за моята творба. Студената война във фентъзи свят. Как ви звучи, а?
Имаш ли съвети или препоръки, които да са помощно средство за бъдещите автори?
Консумирай постоянно и по много от всичко. Ако искаш да пишеш книги, трябва да четеш много. Записвай постоянно идеи, които ти възникват в главата. Не спирай да обогатяваш знанията си по всевъзможни начини. Задай си въпроса Защо пишеш книга? Ако отговорът ви задоволява със солидността на аргументите си- продължавай!
В какъв аспект се изразява добротата в твоя живот?
Не мога да дам точна дефиниция на думата доброта, защото всеки я разбира по различен начин. Способността да помагаш на другите, когато имаш възможност, е една от формите, в които се проявява. Това го практикувам безрезервно за приятели и близки. Винаги съм готов да откликна и да подам ръка на когото и да е било. Ако ти имаш много, но някой друг няма нищо и това много не ти трябва цялото, не виждам защо не би помогнал. Това много може да са пари, време или сила каквото и да е, намери начин да дадеш на нуждаещия се. Има страшно много дарителски кампании, които се нуждаят от средства, за да са максимално полезни. Малцина за тези, които биха дарявали по 5лева на месец. Не е толкова трудно, защото една кутия цигари струва повече. Едно уиски в клуба струва повече. Тези хора могат ли да намерят причина защо не даряват по 5 лева на месец за някоя важна кауза. Със сигурност щеше да има организации, които щяха да процъфтят и щеше да се даде шанс на нуждаещите се да направят нещо значимо в живота си. Тъжно е, че има хора, които нямат представа, че има възможности, от които може да се възползват. Но те мислят само как да оцелеят от един ден за друг. Какви амбиции може да има един човек, който се опитва да подсигури собственото си оцеляване?! Никакви, нали?! В основата на пирамидата на потребностите на Маслоу стоят най-базовите неща като храна, вода, сигурност, подслон, ако можеш да помогнеш на някой да осигури тези неща за да разгърне потенциала си значи си направил нещо стойностно, значимо и добро. В ежедневието си, когато имаш поводи да се дразниш, да викаш, да надуваш клаксоните пред светофарите, да правиш излишни коментари намери начин да се самонаблюдаваш. Замисли се колко грозно изглежда от страни това. Трудно е, но си заслужава да опиташ. Кажи добър ден, довиждане, усмихни се. Малките неща задвижват големите промени.
Ще продължаваш ли да се впускаш в приключението да обогатяващ живота си със знания?
Да. Едно от нещата, които мисля, че е много важно за човек, е да продължава да е млад, енергичен и никога да не губи желанието да учи, да открива, да изживява нови неща. В момента, в който загубиш това и започнеш да влизаш в някакви коловози, като да ставаш и отиваш на работа, връщаш се от работа, сядаш пред телевизора и заспиваш, и го правиш ежедневно, ти започваш бавно да умираш. Мисля, че всеки човек има нужда от това да продължава да се интересува, да чете, да учи независимо на каква възраст е. Баба ми беше с всичкия си и се държеше прекрасно до последно. Почти направи 90 години, но до последно живееше пълноценно. Водеше живот, в който тя беше физически активна, общуваше добре, беше полезна за себе си и за другите. И мисля, че главната причина за това беше, че тя не спираше да чете. И това е нещо, което ще ми остане като наследство от нея. Трябва мозъкът ти да продължава да работи да не спираш, да се грижиш за него, да бъдеш активен и потребен, защото ти си ценен за света. Оставяй частица от себе си тук на земята всеки ден.
Хората, които наистина правят добро на другите, не се опитват да бъдат полезни, а да водят интересен живот. Не спират да се интересуват и да трупат знания. Почти никога не дават съвети, но служат за пример. Опитай и ти, живей така, както винаги си искал да живееш. Избягвай да критикуваш околните и се съсредоточи върху мечтите си.
Снимка: pixabay.com
Материалът е изготвен от Ивана Гошева, ученичка в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, гр. Благоевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на: TBI Info
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
