Д-р Неда Бакалова работи като анестезиолог-реаниматор в УМБАЛ „Св. Екатерина“ в София. Завършва медицина през 2013 г. и през 2019 г. придобива специалност „Анестезиология и интензивно лечение“. Работи и като лекар по заместване във Великобритания от 2017 г. до 2020 г.
Д-р Бакалова се включва като доброволец в болницата в Гоце Делчев, след като през лятото на 2020 г. оттам търсят спешно реаниматори и се обръщат за съдействие към болница „Света Екатерина“ в София. Да помогне на лекарите в месното лечебно заведение е причината да посети за първи път града. И така вече една година, всеки месец, пътува до там, за да помага на колегите си и на болните в битката с COVID-19.
Д-р Бакалова, как решихте да помагате и да работите като доброволец в болницата в Гоце Делчев?
Беше спонтанно решение. Предложиха ми и реших да пробвам. Гоце Делчев ми се стори екзотична дестинация - дотогава не бях пътувала след табелата за Добринище, а и в моята болница (Света Екатерина) се занимаваме с доста специфична област на медицината и реанимацията. В Гоце Делчев, макар и по-малка болница, която извършва много по-малки по обем и сложност операции, има по-голямо разнообразие от пациенти, а аз исках да развивам и себе си като специалист. Освен това там вече имаха случаи на пациенти с коронавирус и исках да помогна и в грижите за тях. До този момент в болница „Света Екатерина“ все още не приемахме COVID болни.
Какво е да се грижиш за болни от COVID-19?
В повечето случаи изключително изтощително емоционално, защото голяма част от пациентите стигнали до реанимация - там където аз работя - умират. И се натрупва една смъртност, която тежи на душата ти.
Най-тежкият случай, за който си спомняте?
Те са много. Но като че ли, най-тежко е, когато си се грижил дълго време за някой болен и той е минал през много трудности и е на път да се оправи, но вместо това се срива. Още по-тежко е, когато пациентите са млади. В „Света Екатерина“, която е специализирана кардиологична болница, идват предимно пациенти, които освен с коронавирус имат сърдечни проблеми. Имаше едно момче на 27 години, което поради вроден дефект претърпява сърдечна операция в детството. Докато беше при нас за лечение момчето стигна до интубация, а след това и до трахеостомия. Грижихме се за него три месеца, но така и не успяхме да го спасим.
Две работи, на разстояние 200 км. една от друга. Път, напрежение, умора. Как успявате?
Трудно. Със сигурност съм уморена и по-кисела от обикновено, но се надявам през лятото нещата да се подобрят. И най-голямата ми надежда е, че ще се намерят по-компетентни управници, които да подготвят здравната система за следващата зима, за да не станем отново свидетели на същата ситуация.
Вашата всеотдайност в работата, от какво Ви лишава, в чисто човешки план?
Време за близките ми и за хобитата ми. Обичам да кара ски, сърф, да бъда сред природата.
Човешкият фактор ли е най-важното звено, в оголената откъм специалисти здравна система у нас?
Да, категорично. И това са неща, които не се оправят с дарения от бизнесмени на дихателни апарати или с популистки хилядарки на месец. Необходима е държавна политика, която да осигури добро заплащане и добра квалификация на кадрите в здравния сектор. Как ще имаш мотивирани да работят сестри, ако взимат по-малко от касиерка в суперкаркет за работа, която е в пъти по-изтощителна и физически и психически, и в пъти по-отговорна.
Познавате коварната болест от първо лице. Научихме ли си урока след третата вълна от коронавирус?
Не, изобщо. Трябва да се потърси отговорност за човешките жертви, резултат от некомпетентността на управляващите в България. Ние сме все така неподготвени, както в началото. А имахме уникалната възможност през миналата година пандемията като цяло да ни подмине. Имахме близо шест месеца, в които здравната система можеше да се подготви организационно за истинската вълна от болни, която дойде през есента на 2020 г. Вместо това, управниците побързаха да се похвалят как са се „справили с пандемията“. И настъпи пълен хаос, с умиращи пациенти по коридорите на лечебните заведения. В Гоцеделчевската болница това положение беше до януари тази година, когато най-после направиха адекватна кислородна инсталация. Дотогава, кислородът в болницата свършваше по два пъти на ден.
Всеки ден спасявате и връщате хора към живота. Какво отнема от вас тази битка за човека, за това, животът да продължи?
Като че ли точно човещината ми. Преди, се ангажирах повече емоционално с болните. Сега, гледам да се дистанцирам, защото знам, че е много вероятно да загубят битката за живота, а това се отразява отрицателно и на мен.
Вашата кауза?
Да променяме нещата към по-добро. Ако всички си пожелаем нещо по-добро за утрешния ден и ако повече хора го поискат, то може и да се случи.
Материалът е изготвен от Александър Ботйов, ученик в 119 СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
