Подтикнат от изследователски подбуди, обикаля и опознава природните дадености и историческите обекти на територията на община Драгоман. Това е основната предпоставка да събере достатъчно информация и факти, за да издаде книгата си “Драгоман и Драгоманско. Музей на открито”. Представям ви Ивайло Богомилов.
Ивайло е строен и слаб, със спортна фигура, висок. Очите му са синьозелени. Обича и цени родината си и полага големи усилия, за да запази богатството, което притежава родния му край. Интересите му са свързани с опознаването, изследването и опазването на драгоманските забележителности, а също така и фотографията. Чрез фотографията показва характерното и неповторимото. Проучването на пещерите и работата с пещерняци превръща това занимание в негово хоби. Както той казва: “Обичам да търся и да намирам”. Честите разходки из природата му носят удовлетворение и го зареждат с енергия. Възхищава се на природата и нейните невероятни образувания. Изпитва възхита, когато зърне природен обект с неповторима и интересна история.
Ивайло Богомилов Григоров е роден през 1971 г. в София. Баща му, Богомил Владимиров Григоров, е роден в село Ярловци (сега квартал на град Драгоман). Богомил е истински борец с воля за живот, защото Бог е взел половината от физиката - липсват му един крак и една ръка, но го е дарил с таланта да твори върху бялото платно с четка и бои. Майка му, Загорка Еленкова Григорова, е родена в село Поганово, Царибродска община (сега община Димитровград в Р. Сърбия). Ивайло е наследник на фамилията Григорчини от рода Гъркови. Той завършва основното си образование в ЕСПУ “Христо Ботев”в град Драгоман. След това учи и завършва СПТУТ (Средно професионално- техническо училище по транспорт) “Никола Вапцаров” в град Сливница. Като ученик тренира футбол и лека атлетика. Участва в окръжно първенство по лека атлетика в град Своге. Постига призови резултати в следните дисциплини: бягане на 100 м. с препятствия, скок височина и дължина.
От 1991 г. до 1994 г. следва в ППИ (Полувисш учителски институт) “Свети Иван Рилски” в град Дупница и се дипломира като учител, специалист по “Изобразително изкуство“ и “Труд и техника“. Започва работа през есента на 1994 г. в СОУ “Христо Ботев”Драгоман, като учител по Изобразително изкуство. Още през първите години като учител иска да създаде клуб по краезнание. В периода 1996-2001 г. следва в СУ “Св. Климент Охридски”- София като придобива степени бакалавър “Музейна педагогика” и магистър “Педагогика на обучението по изобразително изкуство“. През 1996 г. в главата му се заражда идея да напише книга за Драгоман и драгоманския регион. От ноември 2000 г. до март 2006 г. работи в община Драгоман като заместник-кмет, а оттогава до сега, отново е учител в училището в град Драгоман като преподава изобразително изкуство и иехнологии. Времето, в което е заместник-кмет събира информация в общината за богатствата на малкото западно градче Драгоман.
Освен книгата, която написва, той има и собствени картини. Негово творение е патронната икона над входа на черквата “Св. Св. Ап. Петър и Павел”в село Ялботина. Негови творби са украсявали фоайето на община Драгоман. Любимият му български художник е Владимир Димитров-Майстора. За пример му служат испанския каталунски художник сюрреалист Салвадор Дали и италианския ренесансов скулптор, художник, поет и архитект Микеланджело Буонароти. Ивайло обича родния си край и се гордее с него.
Ангелина Петрова, негова настояща колежка и преподавателка по география и икономика, споделя: “Познавам го още като ученик. Тогава беше скромен, организиран и подреден. Имаше изявено чувство за родолюбие и интерес към изкуството. Днес е същата скромна личност и има отрито влечение към изкуството и историята. Изключително етичен е като колега. Отзивчив е. Притежава вътрешен усет към красивото. Полага къртовски труд и не чака отплата. Интересното при него е, че намира общ език с всички. С две думи бих го характеризирала като съвременен будител”.
В сравнение с днешното поколение, за мен този човек е неповторим. Не познавам друг като него, който да обикаля и да пренася опияненията от родния си край със себе си. Да посвети свободното си време, за да посети всеки един обект около него, а той го прави.
Четейки този своеобразен портрет, читателят би си казал, че Ивайло няма недостатъци. Ще сгреши, защото той има един огромен минус, който е свързан с това, че е прекалено добър и отзивчив, а както често се случва в живота, не винаги получава подобно отношение от отсрещната страна.
Господин Богомилов е човек, който събужда у мен порива да посетя всички паметници на културата и природни обекти, които се намират на територията на града, а дори и извън него. Когато ми споделя кой е бил поредният обект, до който се е докоснал, аз усещам магията му, защото той я носи вътре в себе си.
Той е човек, който ми служи за пример как да обичам и уважавам родния си град! Познанията му в много области са изключително полезни на нас, учениците. За мен той е живото олицетворение, в пълния смисъл на думата, какъв трябва да бъде един “патриот”и “родолюбец”и какво трябва да прави. Горда съм, че го познавам!
Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка в 10 клас на СУ "Христо Ботев" град Драгоман, за ученическия проект на EspressoNews - "Работилница за репортери 2018 - Родова памет"
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС.