„Ако си дал от себе си, не си живял напразно.“. Какво е да живееш живот със смисъл? Според старите хора от нашия край да построиш мост, да изградиш чешма или да напишеш книга, са едни от най-значимите неща, които човек може да направи, за да остави своя отпечатък и да бъде запомнен от следващите поколения с добро. А той е успял да направи всичко изброено. Той е човек, който живее живот, изпълнен със смисъл.
Роден и израснал в малко село в Родопите, Милен Налбантов е скромен и възпитан човек, радващ се на малките неща в живота, оценяващ миниатюрните жестове, заразяващ със своя позитивизъм. Той е човек с тежест, който никога не парадира с нищо и всеки път свежда глава, когато някой започне да го хвали.
Среден на ръст, строен, изправен, със зализана надясно побеляла коса, сбръчкано чело и топли очи с малки бръчици около тях, винаги усмихнат, спокоен, смирен. Това е Милен Налбантов, по-познат в нашия край като Шана. Баща и дядо, писател, учител, самодеец, родолюбец, всеобщ любимец. Наш човек.
Шан е псевдонимът, който се превръща в негова титла и отличителен белег за личността му. Този негов псевдоним идва от думата „наш“ и произлиза от една проста детска игра, в която група приятели за забавление изговарят думите на обратно. Още тогава изявен лидер, Милен получава прозвището „шан“, което показва, че от малък той е душата на компанията и се отличава със своята същност, а в бъдеще ще се превърне в човек, който ще остави диря след себе си и ще бъде помнен дълго.
Със своето голямо сърце Шана разпръсква светлина. Топлата му усмивка вдъхва оптимизъм, дълбокият му поглед издава интелект, а засмените му очи карат доброто у хората да се пробуди и да иска да си проправи път навън. Човек активист, пример за подражание и доброта, такъв, за който пасивността е тема табу.
Още от ранните си години той се откроява от връстниците си заради своята любознателност и желание за развитие. Любовта към словото и литературата го карат да върви напред по пътя на науката. Въпреки скромните възможности на село той се хвърля в дълбините на големия град и се записва в педагогическото училище в Пловдив, след това в университета „Свети Климент Охридски“ в София, където завършва история и български език. Работи като учител, след това е директор на основното училище в родното си село Драгиново.
Все пак неговата страст си остава литературата. Господин Налбантов по перфектен начин съчетава своята любов към писането и родното място. Пише за селото си и издава седем книги, в които предава разкази и легенди за него. В първата си книга „Драгиново - земя благодатна“ главната му цел е да разкрие повече за миналото и историята на селото. Авторът умело проследява различните исторически периоди и показва, че това малко село всъщност заема важно място в нашата родина. В следващите му три книги „Село на припек“, „Вълчи времена“ и „Имането“, Шана по емоционален начин разказва кратки разкази с различни герои, които загатват характерни черти за отминалите времена. Героите са действително съществували личности, природата е одухотворена и очовечена. Разказите му са изпълнени с любов, малко хумор и преклонение към една отминала епоха. Във „Вчера и в годините на моята младост“ господин Налбантов разказва за семейството си, за детството и преживяванията си, за нищетата, в която живеят хората по онова време, но и за мъдростите и уроците, които е научил от своите родители. Последната седма книга „Думите в драгиновския говор“ описва подробно специфичността на драгиновския диалект и събира в едно богатството на дедите ни.
За драгиновците това е ново, различно и интересно. За пръв път някой прави такова нещо и това е постижение, повод за радост и гордост за цялото общество. А Шана влага изключително много труд и желание, влага сърцето и душата си в това дело. От увлекателния начин, по който са написани книгите, читателите на един дъх прочитат творбите и черпят знания за своя роден край. Господин Налбантов успява да съхрани миналото, да го предаде в настоящето и бъдещето, оставяйки след себе си нещо, с което да допринесе за обогатяването на хората.
Един наглед обикновен юлски ден през 1995г. променя из основи живота на господин Налбантов и руши изградената хармония в неговото семейство. История, която колкото и пъти да бъде чута, винаги кара кожата да настръхне. В този нещастен ден мълния скъсва нишката на живота на една красива и целеустремена девойка - младата учителка Манка - втората дъщеря на Милен Налбантов. Товар, който остава на раменете му завинаги. Рана, която не спира да кърви. Пръснато на хиляди парченца сърце и нестихваща болка за един баща, за когото животът посивява. Какво да се прави? Понякога съдбата има съвсем различни планове от нас. Безсилен пред случилото се, той като глава на семейството проявява твърдост и прави всичко по силите си да бъде опора за другите. А времето минава, часовникът тиктака. Само часовникът на Манка Налбантова спира. Нейният часовник наистина спира. В деня на инцидента точно преди да излезе, тя оставя своя ръчен часовник вкъщи, а на следващия ден по-голямата ѝ сестра го намира спрял. Спрял точно в 15:55 часа. Точно в минутата на страшната сцена. Игра на съдбата или чиста случайност?
Мост вместо паметник съгражда Шана за дъщеря си в близост до Драгиново. Мост, който свързва двата бряга на реката и напомня за една прекършена младост, но и едно нестихващо добро. Всеки ден десетки пресичат този мост, който не само напомня за девойката, но ежедневно е от полза за хората и ще остане спомен от един човек, за когото общочовешкото не стои по-назад от личното. Той загърбва собствената си скръб и се стреми да я превърне в материално благо, полезно за останалата част от народа.
С моста господин Налбантов увековечава паметта на своята дъщеря, а почитта към паметта на родителите си изразява с един не по-малко значим жест. Шана превръща малката крайпътна чешмичка, направена от тях край Драгиново, в привлекателно място за отдих с беседка и обновена чешма.
Но това, което го прави толкова добър човек, се крие в сърцето му. Крие се в малките ежедневни жестове, които той несъзнателно и съвсем спонтанно прави. Милен Налбантов никога не би те подминал на улицата, никога не би продължил по пътя си, без да вдигне ръка за поздрав и да ти подари една от неговите мили усмивки, способни да разтопят и лед. Той никога не би отказал да присъства на някое детско тържество, сбирка или друго събитие, на което е поканен. Никога не би те пренебрегнал, защото със своето голямо сърце той оценява всичко и се радва на малките неща. Точно това го прави толкова прекрасна личност, толкова добър човек, достоен за уважение.
За него почивката е рядкост, а думата бездействие не фигурира в речника му. Това може да му вреди понякога персонално, но такъв си е той. Винаги иска да дава, да дава, да дава. Също като всеки човек претърпява своите вътрешни борби, не липсват лишения и трудности към постигането на това, което е постигнал днес на 82-годишна възраст. Но неговата неуморимост и борбеност го карат винаги да продължава напред. Многолюдното му семейство е неговата опора, а той самият е опора за всеки около него. Подкрепата и обичта на ближните му дават стимул да прави това, което обича, и да бъде пример за подражание дори и на тази възраст за внуци, правнуци и цяла една общност.
Снимка: Милен Налбантов - личен архив
 Изборният ден - почивен за Covid 19 |
Материалът е изготвен от Ивелина Мазълова, ученичка в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Велинград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
