На 15 ноември 1916 г., във Вьове, Швейцария, от този свят си отива полския писател и хуманист – Хенрик Сенкевич. Майсторът на историческия роман е отличен с Нобелова награда за литература през 1905 г. Роден е на пети май в 1846 г., в завладяната от Руската империя част на Полша в градчето Воля Окшейска, в обедняло семейство на полски благородници – шляхтичи. Започва да пише още в ранните си години, като сътрудничи на различни полски вестници, като впечатлява със своя журналистически и публицистичен талант редактора на „Газета Полска“, който го изпраща като кореспондент в САЩ.
Сенкевич пише от САЩ своите „Писма от Америка“, издадени в сборник през 1878 г., Пътуванията му в САЩ, в различни европейски държави, включително и в Османската империя, в която през 1866 г. посещава Русе и Варна и др., разширяват кръгозора и придават допълнителна автентичност на описваните от него събития и личности. Придобива световна известност с историческите си романи, които пише като подлисници за издаваните тогава вестници.
Сред тях, световна слава му носи трилогията „С огън и меч“, „Потоп“ и „Пан Володьовски“, издадена през 80-те години на 19 век, в която утвърждава своя стил на едновременно правдиво представяне на историческия контекст, личности и събития, с вплитането в тях на динамична приключенска история. Всяка едно от книгите от трилогията разказва и за важна личност и събития от полската история - Йереми Вишньовецки и въстанието на Богдан Хмелницки, Стефан Чарнецки и шведското нашествие в Полша и Ян Собиески и победите му срещу Османската империя, които спасяват Европа от османското нашествие на запад.
Може би най-голяма популярност в света придобива следващият му роман - „Quo vadis“, издаден през 1896 г. В него, използвайки вече утвърдения подход в полската си трилогия за събитията от 17 век, Сенкевич разказва историята на ранното християнство и християнските гонения в Рим по времето на император Нерон. Романът се приема изключително положително от католическата общност и от Ватикана, която го определя като „християнски бестселър“.
През следващите години Сенкевич продължава да пише исторически произведения, публицисти и детска литература, като в този жанр, най-популярен става романа му „През пустини и джунгли“ от 1912 г., познат и преведен в България под името „Стас и Нели“. Той разказва за приключенията на разказва приключенията на полското момче Стас Тарковски и английското момиче Нели Раулинсън, които успяват да избягат от своите арабски похитители и поемат през джунглата и пустинята, търсейки път за спасения и връщане в цивилизацията.
Сенкевич е активен общественик, като се опитва да защити полската национална кауза срещу домогванията на Прусия. Известен е с благотворителната си дейност. Той създава стипендия „Мария Сенкевич“, за подкрепа на писатели болни от туберкулоза, в памет на починалата от коварната болест негова жена. В началото на Първата световна война отива в Швейцария, където се разболява и умира на 15 ноември 1916 г.
Повечето исторически романи на Сенкевич са филмирани, а в България са преведени трилогията му „С огън и меч“, „Потоп“, „Пан Володьовски“, „Quo vadis“, „Кръстоносци“, „Въртоп“, „Стас и Нели“ и др.
Някои популярни цитати на писателя:
Каквото е обществото, такава е и литературата.
Не Атлас крепи света на плещите си, а жената. И понякога тя си играе с него като с топка.
Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.
В нас има морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.
Англия никога не бърза, защото тя е вечна.
Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.
Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хората.
Не Нерон, а Бог управлява света.