На 09 ноември 1880 г. в град Жеравна се ражда геният на перото и един от най-великите български писатели – Йордан Йовков. Наричан майстор на късия разказ, той е един от писателите, които обогатяват и съдържателно и смислово българската литература. Талантът му изгрява и се разгръща по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, в които е пряк участник, като офицер от запаса. Военните му разкази, които започва да публикува от 1913 г., когато излиза „Утрото на паметния ден“, са едновременно произведения с висока художествена стойност, но наред с това и реалистични и правдиви истории за военния живот, участието на българската армия и собствената му военна част в боевете, победите, възторзите и тъгата от загубата. Събрани в цикъла от разкази „Те победиха“, те са образци на военната проза, но може би изненадващо, в тях няма патетизъм, няма омраза, няма лозунги и изкуствен патриотизъм. Отношението на автора към войната и начина, по който я описва, показва хуманизма на Йовков, тъгата по загубата във всяко естество, разкрива духа и мотивацията на героите му, тяхната обърканост, а и мъдрост. Цялото разбиране за войната, сякаш е вложено в думите на ходжата Ахмед Абибулла от „В Кубадин“:
„Старецът свършва разказа си. Стъмнява се. От полето се дигат черни ята птици и бавно се носят на запад. Абибулла следи техния полет. Той е стар, видял е много неща и, като всеки източен мъдрец, обича философските сентенции и кабалистичните числа. Той прибавя замислено:
— Седем пътища се събират тука. Седем народа от седем езика и седем вери се срещнаха и се удариха в Кубадин. Голяма и страшна битка беше!“.
Биографично, Йовков е пряко свързан с Добруджа, където живее и преподава дълги години и тежко изживява драмата с нейното предаване на Румъния, връщането и в пределите на България, през Първата световна война и последвалото ново разочарование, след нейния край, когато любимата му Добруджа, заедно с град Добрич отново попадат в пределите на Румъния, а той е принуден да бяга от там.
С този край и хората му са свързани едно от най-хубавите му разкази и повести, като те го определят в съзнанието на милиони читатели като „певец на българското село“. Героите му са ярки, търсещи, мъдри и реалистични, независимо от своя етнически произход, положение и житейска ситуация. Сборниците „Песента на колелетата“, „Вечери в Антимовския хан“, „Ако можеха да говорят“, „Женско сърце“ са истинска поезия в проза на българското село и дух и на безмерната любов на Йовков към тази земя и хората в нея. Любовта, която според прозрениято на майстор Сали Яшар от „Песента на колелета“ е над всичко:
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората.“.
Безспорно, най-популярни и четени, филмирани от творчеството на Йовков са разказите от цикъла „Старопланински легенди“, както и драмите „Боряна“ и „Албена“. Историите на Индже войвода, Шибил, Божура със своята естетика, с вярата, че красивото не може да бъде лошо, че любовта е над трагедията и възмездието, макар и жестоко, често е неизбежно, а греховете не могат да бъдат откупени, бележат съвсем различен поглед към историческите и легендарни сюжети, който нито един български писател преди и след него не постига, независимо от своя талант.
Йордан Йовков си отива от този свят само на 56 години, на 15 октомври 1937 г. в Пловдив, след като здравето му рязко се влошава. След направените операции се установява, че писателят е страдал едновременно от рак на стомаха в напреднала фаза, рак на жлъчката и апандисит. Погребан е в централните софийски гробища, като поклонението пред тленните му останки показва огромната любов и признателност на българите към може би най-чувствителния и талантлив техен писател.
Паметта на Йовков е почетена многократно, като на неговото име са кръстени десетки читалища. Къщата му в Добрич и родната му къща в Жеравна са музеи. Драматичният театър в Добрич носи неговото име, нос на остров Гринуич в Антарктида също е кръстен на него. Има и литературни награди „Йордан Йовков“.
