На 2 февруари 1922 г. в София се ражда Стоянка Мутафова. Великата българка театрална и филмова актриса е дъщеря на Константин Мутафов, който е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Завършва Първа софийска девическа гимназия и класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски. Учи и се дипломира в Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия.
Започва театралната си кариера в Прага, където е от 1946 г. до 1949 г. Там се омъжва за първи път, за чешкия режисьор Роберт Роснер. Завръща се в България през 1949 и до 1956 г. играе в Народния театър.
Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г. Известна е с приятелството и сценичните и екранни изяви с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Енчо Багаров, Апостол Карамитев, Невена Коканова, Татяна Лолова, Стефан Данилов, Нейчо Попов, който е голямата любов в живота и, и много други
Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др.
Енергична и постоянно в движение, тя си спечелва прознището „Госпожа природно бедствие“ или „Госпожа стихийно бедствие“. Не спира да играе и да изнася театрални постановки в продължение на 70 години. Вписана е в Книгата за рекордите на Гинес, като най-възрастната играеща актриса в света.
На 94-годишна прави голямо турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.
На 95 години, пътува в цялата страна, за да представи книгата „Добър вечер столетие мое“. По време на това национално турне получава почетни знаци от близо 20 от градовете, които посещава.
На втори февруари 2019 г. играе в препълнената зала номер 1 на НДК, за да отбележи своя 97 рожден ден и 70 години на сцена. Отива си от този свят в края на същата година – на 6-ти декември.
Тя е сред най-обичаните и награждавани български актриси. Ройтерс я нарича „Кралицата на българската комедия“, има пано с нейните отпечатъци на „Стената на славата“ пред Театър 199. От 24 януари 2022 г. Българската народна банка пуска в обръщение възпоменателна монета на тема „100 години от рождението на Стоянка Мутафова“ от серията „Български творци“.
Стоянка Мутафова – цитати:
„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота - когато идва и когато си отива. Аз идвам!“
„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“
„Нямам проспани години. Нямам тихи любови.“
„– А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!“
„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“
„Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира.“
„Да запазиш детското в себе си е да запазиш вкуса си към живота…“
„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“
„Който не носи театър в себе си е умрял.“
„Не се чувствам старица, нищо че изглеждам така.“
„Пет пари не давам на колко години съм. По-добре да съм ги направила, отколкото да не съм ги направила. Има хора, които си отидоха на 30.“
„Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска.“
„Или си енергичен, или не. Не можеш да си такъв нарочно или насила.“
„Вече съм твърде възрастна и гледам основно назад, не напред. Но се радвам, че още съм на сцена де. Дано е така до последно!“
„По-хубаво нещо от истината няма. От нея те заболява, но ако вникнеш по-дълбоко, виждаш, че е по-добре да го знаеш.“
„Моята усмивка не е дежурна усмивка.“
„Гледайте ми спектаклите, а не болестите!“
