На 07 декември 1956 г. в градчето Уест Баден Спрингс, в щата Индиана, е роден един от най-великите баскетболисти на всички времена – Лари Бърд. Легендарното леко крило на Бостън Селтикс се присъединява към отбора през 1979 г., като е избран под номер шест в драфта. Още същата година печели титлата за Новобранец на годината, а присъствието му в НБА става причина за обновяване на лигата и повишаване на интереса към нея.
За своите 13 сезона в НБА, Лари Бърд играе пет финала на НБА, като печели три шампионски титли. Три пъти е избиран за Най-полезен играч в редовния сезон (MVP) и три пъти за MVP във финалната серия. Има 12 участия в Мача на звездите на НБА и веднъж е избиран за MVP и на тази среща. Девет пъти завършва в идеалния отбор за сезона.
През 1992 г., след като МОК разрешава в олимпийските игри да се включат и професионални играчи, е селектиран в националния отбор на САЩ за игрите в Барселона. Заедно с Майкъл Джордън, Меджик Джонсън, Скоти Пипън, Дейвид Робинсън, Карл Малоун, Джон Стоктън, Крил Мълин, Клайд Дрекслер, Патрик Юинг, Чарл Баркли и Крисчън Лейтнър, формират така наречения Dream Team, който с лекота и огромна разлика печели златните олимпийски медали. Този отбор е определян за един от най-великите не само в баскетболната история, но и в колективните спортове изобщо.
Голямото съперничество на терена между него и Меджик Джонсън и между водените от тях отбори на Бостън Селтик и Лос Анжелос Леъкърс, през 80-те години на 20 век, възражда интереса към професионалния баскетбол в САЩ, подготвяйки ерата на Майкъл Джордан и глобалния успех на НБА и изпълненията на баскетболистите играещи там.
В своята изумителна кариера в отбора на Бостън Селтикс, Лари Бърд отбелязва общо 21791 точки, прави 5695 асистенции, 1556 откраднати топки, 755 успешни блокади на стрелби. Има 59 трипъл-дабъла и е известен с поразяващата си дясна ръка и успешните кошове в последните секунди, с които печели мачовете за своя отбор. Играе с номер 33 и е висок 206 сантиметра.
През 1996 г. е избран в класацията на 50-те най-добри баскетболисти в историята на НБА, а през 1998 г. е официално въведен в Залата на славата на баскетбола. През 1997 г. той прави своя дебют като треньор на Индиана Пейсърс и е избран за треньор на годината в НБА. През 2000 г., извежда отбора от Индиана до финалите в НБА за първи път в неговата история.