На 22 януари 1788 г. в Лондон се ражда Джордж Байрон, VI барон Байрон. Благородник, поет, приключенец, герой на гръцкото освободително движение, един от стълбовете на арменското възраждане и популяризиране на арменската култура, водещо перо на романтизма. Лорд Байрон е автор на „Дон Жуан“, в чийто бурен живот, могат да се намерят черти на самия поет.
Неспокойната му душа и ексцентрично поведение тревожат и често скандализират консервативното британско общество. Той е обвиняван в кръвосмешение, хомосексуализъм, многобройни връзки с омъжени жени, дългове, ексцентрично публично поведение, но никой не може да оспори неговия остър ум, брилянтен писателски талант и обществена чувствителност.
През 1806 г. издава анонимна книга стихотворения, която по-късно изгаря. Напуска Англия и живее в Швейцария (1816) и Италия (1817–23). Участва в революционно-освободителното движение на карбонарите в Италия и в националноосвободителната борба на гръцкия народ.
През 1816 г. Байрон посещава остров Свети Лазар във Венеция, където се запознава с арменската култура. Учи арменски език и пише „Английската граматика и арменския“, където включва цитати от класическия и съвременен арменски. Байрон участва и в съставянето на англо-арменски речник и пише предисловието към речника, в което разяснява отношението на арменците към потисничеството на османските паши и персийските сатрапи, както и тяхната борба за свобода. Прави преводи на арменската история от Мовсес Хоренаци и др.
Байрон живее в Генуа до 1823 г., и приема предложението за помощ от страна на представители на Гръцкото движение за независимост, борещо се срещу османската власт. Предоставя сериозни средства за подобряване и обновяване на гръцкия флот. Пътува в Кефалония, а от там, заедно с един от водачите на гръцкото въстание, Александрос Маврокордатос, отпътува за Месолонги.
Двамата планират атака срещу крепостта Лепанто, като поетът поема командването на свой отряд. Преди да отплават се разболява. Лекуван е по обичайния за това време начин – с кръвопускане, като вероятно използването на нестерилизирани инструменти е причина да се разболее със сепсис. На 19 април 1824 г. великият поет умира само на 36 години. Тялото му е балсамирано и върнато в Англия, където Джордж Байрон е погребан в църквата „Св. Мария Магдалена“ в град Хъкнал, графство Нотингамшър.
Сърцето му, обаче остава завинаги в Гърция в Месолонги и е погребано до неговия герой и пример – водачът на сулиотите – Марко Бочар, българин по произход. Твърди се, че ако Байрон е оживял и е победил османците, гърците са щели да го провъзгласят за свой крал, като по-късно, в Атина, столицата на свободна Гърция е поставена статуя на поета, с жена, която го коронова.
Неговата смърт е посрещната с голяма тъга в цяла Европа: Гьоте я изобразява във втората част на „Фауст“ в образа на младия, умиращ Евфорион, Пушкин я оплаква в стихотворението „Към морето“, а Рилеев в „Смъртта на Байрон“ и т.н. Той е вдъхновение за цялата плеяда поети и революционери от 19 век, сред които и Петьофи, Раковски, Ботев и др.
Байрон е автор е на поемите „Чайлд Харолд“ (1812), „Гяур“ (1813), „Корсар“ и „Лара“ (1814), „Абидоската невеста“ (1815), „Шильонският затворник“ (1816), „Сън“ (1816), „Прометей“ (1816); мистериите „Манфред“ (1817) и „Каин“ (1821); драмата „Вернер“ (1822); историческата трагедия „Марино Фалери“ и др.
Лорд Байрон избрани цитати:
„Да се изсуши една сълза се изисква повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв.“
„Тези, които умират за велика кауза, никога не се провалят.”
„Винаги, когато можеш, се смей. Това е евтино лекарство.”
„Пороят от храброст израства от страха.”
„Сто години стигат, за да се създаде държава, но едва един час е достатъчен тя да се превърне в пепел.”
„Приятелството е любов без криле.”
„Който обича, кипи.”
„Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.”
„От всички пътечки, водещи към сърцето на една жена, жалостта е най-къса.”
„Любовта ще намери път на места, където и вълците се страхуват да ловуват.”
„Човек – наполовина прах, наполовина Бог.”
„Колко малко знаем за това, което сме! И колко малко за това, което бихме могли да бъдем!”
„Добрите стари времена – всички времена, които са стари, са добри.”