На 24 януари 1965 г. на 90 години от този свят си отива Сър Уинстън Чърчил – британски военен, писател и политик, една от най-значимите фигури в историята на 20 век. Често е определян като една от най-великите личности в историята на Англия и Великобритания и в света.
Той остава в историята си с лидерството на Великобритания и света в битката срещу нацизма и фашизма, архитект на победата над Мусолини и Хитлер и създател на световния ред след Втората световна война.
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е роден 30 ноември 1874 г. Като амбициозен представител на старо аристократично семейство, оставило следа в историята на държавата му, още от малък той е амбициран да направи успешна политическа и обществена кариера. Тази му амбиция го води към военна кариера. Той е офицер от кавалерията, като още след завършването на военно училище отива да служи в Британска Индия.
Участва в боеве там, в Судан, във Втората бурска война и в Първата световна война. Паралелно с армейската си кариера, за да увеличи своите средства, младият Чърчил започва да се изявява като военен кореспондент и писател. Литературния му талант е безспорен, като до края на живота си той продължава да пише и е единственият политик отличен с Нобелова награда за литература. Друго хоби на Чърчил е рисуването.
Дългата му политическа кариера включва 64 години изборно място в британския парламент. Той служи в 13 правителства на страната и е два пъти министър председател на Великобритания в периода 1940-1945 г. и 1951-1955 г. Започва политическата си кариера като член на Консервативната партия. В периода преди и по време на Първата световна война преминава в редиците на Либералната партия и участва в няколко нейни правителства, като заема различни министерски постове.
След войната се връща при консерваторите и отново е член на правителството. През 30-те, макар и да продължава да е част от британския парламент е в изолация в собствената си партия, заради несъгласието му с водената от нея политика. Изявен враг е на набиращите сила в континентална Европа тоталитарни режими – на болшевиките в Русия, на Хитлер и националсоциалистите в Германия и на Мусолини и фашистите в Италия.
Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател на Великобритания (1940-1945 г. и 1951-1955 г.). Офицер в Британската армия, историк, писател и художник.
През 1915 г., и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, а в навечерието и в началото на Втората световна война също се опитва да привлече България като съюзник и многократно предупреждава българските политици да не правят поредната грешка, като вкарат страната ни във войната като съюзник на Хитлер.
Негови са думите: „Три пъти хвърлена във войни от грешната страна от мизерна група престъпни политици, които изглежда са на разположение за разрухата на страната си поколение след поколение. Три пъти в живота ми тази окаяна България подлага своето селско население на всички мъки на войната и на наказанията на поражението. И за тях моментът на покаянието не е отминал, но минава бързо.“.
Звездният му миг идва на 10 май 1940 г., когато след оставката на премиера Невил Чембърлейн му е връчен мандат да състави коалиционно правителство, което да води Великобритания по време на войната със силите на Тристранния пакт – Германия, Италия и Япония.
Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радио предавания, които вдъхновяват британския народ.
До влизането на САЩ и СССР във войната на през 1941 г. и създаването на антихитлеристката коалиция, водената от Чърчил Великобритания е единствената държава, която едновременно води войната и с трите държави от Оста, по всички фронтове в Европа, Африка, Азия, Тихоокеанския басейн. Паралелно с това, ръководи и защитата на Острова от масираните атаки по въздух от страна на германската авиация.
След нападението на Хитлер над СССР, той отделя част от военните си ресурси и заедно с американците изпраща продоволствие, боеприпаси, оръжия и технологии, с които да се възстанови съветския военнопромишлен комплекс и Червената армия да удържи блицкрика на нацистката армия.
Има двустранни срещи с американския президент Рузвелт и със съветския диктатор Сталин, в които създава лични отношения с двамата големи лидери и определят поведението на Съюзниците във войната. Тримата имат и две общи срещи в Ялта и Техеран, където до голяма степен договарят следвоенната архитектура в Европа и света. Той води страната до капитулацията на Германия на 8 май 1945 г. Приет е за национален герой заради победата.
Независимо от това, на проведените избори през 1945 г., водената от него консервативна партия губи от либералите. Той научава тази новина по време на Потсдамската мирна конференция, където заедно с президента Труман и Сталин преговарят за окончателните условия и съдържание на мирните договори.
Чърчил става лидер на опозицията. През 1946 г. отново пръв заговаря за съветската заплаха за демокрацията в Европа и по света. Пръв въвежда термините „Студена война“ и „Желязна завеса“, за отношенията между демократичния свят и СССР и държавите останали под управлението на комунистическите тоталитарни режими.
През 1951-1955 г., водената от него консервативна партия печели изборите и той отново е министър-председател. Във фокуса на неговата политика са войната в Малая, бунта на мау мау в Кения, Корейската война и държавния преврат в Иран.
Той е единственият британски министър-председател, удостоен с Нобелова награда за литература и първият чужденец, избран за почетен гражданин на САЩ. Оказана му е честта на държавно погребение, превърнало се в едно от най-големите събирания на държавници в историята.
