Оставени без избор в многообразието

1439 преглеждания

Коментар на Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч

Днес съседите ме събудиха. Алармата, която си бях навил, уви, не бе нужна. Темата беше от онези, които почнат ли обсъждане, цялото пространство се изпълва с високите тонове на постоянно прекъсващи се хора. В полузаспалото си положение я познах по заветния израз „Работа, работа, работа“. Политика. Всеки има мнение и е заел позиция, но до колко е логична тя остава неясно. А и самото решение на кого да гласуваш доверие е граничещо по сложност с някой екзистенциален въпрос.

Цялата политика се намира в една нехомогенна каша, която всеки момент предстои да се свие в безкрайно малка точка, а последвалият Голям взрив предполага несигурно бъдеще за нашата нация. Светлина в края на тунела поне засега не се вижда, но за сметка на това целият път е осеян със сигнални лампички. Всяка от тях свети по даден проблем, улеснявайки с това хората да направят своя избор сред множеството еднакви, порочни модели и навици в управлението. Избор, който в крайна сметка може да не е политическа формация, а решение, което да започне промяната към по-добро.

Лампичка 1 - тя започва да проблясва, когато се види листата с кандидатирани партии и коалиции. 30 на тези избори. Мозъкът зацикля. Нима има толкова много алтернативи за развитие, толкова различни идеи и виждания? Доста често в многообразието се крие еднообразието, особено когато то произтича от един малък обществен кръг. Да се четат предизборните програми на всяка една политическа организация е абсурдно. Човек не може да прочете хубава книга на спокойствие от натовареността в ежедневието си, камо ли да седне да се рови в безсмислени и еднакво написани документи от по сто страници. Изборът тук е невъзможен. Колкото повече, толкова по-зле.

Лампичка 2 - тя светва, когато започват да се следят акцентите по новините и осветява главното, което интересува политиците. Явно тези, които имат претенциите да ни представляват, имат дълбоко разминаване с интересите на избирателите си, защото проблемите са толкова явни, че направо пробождат очите. Като се започне от системите на здравеопазване, образование и корумпираното правосъдие, мине се през слабата българска икономика и опропастяването на всички държавни ресурси и се стигне до корупцията, подкопаваща още повече всички тях. Никоя партия не съсредоточи предизборната си кампания върху разрешаването на конкретни проблеми, дори усложненията от Ковид кризата бяха бегло споменати, а от разрешаването им зависи бъдещето на всички български граждани. Като че ли по-важно беше да се създава опозиция. Кой да се добере до властта и кой да бъде изритан от нея. Факт, който се доказа с невъзможността за коалиране между победителите от вота. Този асортимент от постоянно разкъсване между формациите не подлежи на основателен избор за доверие.

И след като лесен начин за заемане на позиция няма, остава едно решение - също като ученици по време на тест, да залагаме на метода на изключването.

Лампичка 3 - тези, които бъркаха кашата досега. Има определен набор от партии, които са доказали, че явно нещо в управлението им не е наред - т.нар. системни партии. Те, разбира се, на думи твърдят обратното, но действията им са много по-красноречиви. Сигналната светлина при този проблем е толкова силна, че някои хора дори се заслепяват и „без да искат“ правят грешката да оградят неправилното име. Но промяната не идва със старите навици, а с новите и свежи попълнения.

Лампичка 4 - популизмът и известността не са гаранция за развитие.

Когато времената са трудни, хората се сплотяват. А когато някой използва този факт, придобива изключителна подкрепа. Затова резултатът на втората политическа сила не е странен. Патриотичните песни, концертът преди деня за размисъл, десетилетията медийно присъствие и обещанията за изцяло нов ред и коренна промяна успяха да вдъхнат надежда на редица българи. Но мажоритарният вот си остана главната цел на партията, а останалите проблеми доста се замъглиха и слабо се коментираха.

И докато при ИТН въпросът с известността е доста комплексен, то при други партии е по-прост. Те трупат известни кадри с цел да популяризират формацията си, но известността невинаги носи със себе си необходимите качества за един народен представител. Квалификации като решителност, логична и аргументирана реч, коректни и последователни действия трябва да са основните критерии, по които да се избират членовете на една политическа група. Тенденцията да се наблюдава обратното явление само помага да се зачертаят още имена от личния изборен лист.

Лампичка 5 - хората, които са вътре в партията и техните особености. Професионалната етика в политиката отдавна трябва да бъде пренаписана и превъзпитана - държанието на партийните представители варира в широки спектри: някои са решили да се държат свойски, приятелски с народа сигурно с цел да се доближат до него. Резултатът е съмнителен. Други показват пълно безразличие що се отнася до човешките чувства и проблеми, а това автоматично означава, че не са отишли в парламента заради благосъстоянието на обществото. Един управляващ трябва да е емпат, да разбира хората, защото само по този начин може да се бори за техните права.

Трети са апатични, някак млъкват и се съгласяват с всичко до по-висшепоставени, белег за авторитарност и липса на свободата на мисълта. Четвърти са не намясто - дали не трябва да почнат да гонят депутатите от парламентарната зала, точно както в училище, защото си играят на телефона или да ги изключват от парламента, заради голям брой отсъствия? А какво правят такива хора там въобще? Списъкът с подобни примери е дълъг и той само помага изборът да се редуцира още повече, някоя и друга лампичка да проблесне и да ни насочи в обратна посока, защото явно тази улица е задънена.

Резултатите от изборния вот казаха своето. Пъстротата в тях сякаш потвърждава казаното дотук. Няма достатъчно добър избор. И ако не виждаме алтернативата във властта, то този избор трябва да сме самите ние, гласоподавателите. Малките крачки, извървяни от силно и сплотено мнозинство, винаги водят към по-добро. Онова добро, което ще проблесне в края на тунела и ще загаси сигналните лампички.

Снимка: pixabay.com

Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук