Историята е пълна с личности велики и известни. Издигнали човешката цивилизация до висотите, в които се намира в момента. За жалост останалите хора някак се забравят. Техните истории не успяват да удържат на времето и потъват в забрава. Но всички те са важни, всеки човек участва във формирането на света, всеки допринася с малко или много. Всеки крие необятна Вселена вътре в себе си. Колко жалко, че разбираме историите на толкова малко хора през живота си.
Личността, която ще Ви представя не е нито известна, нито е направила нещо голямо. Или може би не?
Всяко събитие е важно.
20 юни 1950 г. Село Туден. Ражда се Анка Маркова. Обикновено момиче, в обикновена селска къща и обикновени бедни родители, но с необикновен акъл и щури идеи. Нейното детство е изпълнено с приключения, за които аз мога само да съжалявам, че не съм преживял. Породени от бедността, много неволи се превръщат именно в такива забавни и щастливи моменти.
Звезди посред бял ден.
Как ли се постига това? Ами можете да последвате по-големия си брат в студен зимен ден навън и гонейки го да пропаднете в замръзналия поток. Добре, че Георги (брат й) е видял, че я няма. Вкъщи я очакват неприятности обаче. Но креативността и самоиронията са спасител в тези ситуации, от случката разбирам аз. На въпроса преди пердаха „И какво видя сега?”, тя отговорила: „Звезде”. Всички попадали от смях, естествено.
Как да убиеш осите (или още кратък наръчник как да направим главата си като балон)?
Малко момиче и цял следобед за нищоправене. Насред полето. Какво друго остава освен да изследва?! Обект първи - кошер на оси в земята. План за действие: изчакай осите да се приберат и след това с крак запуши входа на обекта. Предполагам знаете каква е комбинацията между дълга и гъста черна коса с разярени оси. Може би цялото село е разбрало какво се случва след спринта придружен с крясъци. Операция неуспешна.
Живот в стил „Малката кибритопродавачка”.
Както казах - бедно семейство. Ани е четвъртото дете. Баба и дядо по бащина линия няма - починали са, когато баща й Герасим бил дете. Тези от страната на майка й Зорка били богати, но инати. Да, точната дума подбрах. Оставили детето си и нейните отрочета поради простата причина, че се омъжила за беден мъж.
В началото на петдесетте години на миналия век, социализмът точно се устройва в България. Работа много все още няма. Особено по малките селца. Затова баща й се премества в София, за да търси препитание. Майка й пък от друга страна буквално слугува от къща на къща, за да има в края на деня хляб на масата. Малкото момиче е само.
Ама щурите идеи, споменати по-горе, бушуват в главата, увереността и смелостта я дърпат напред по изпълнения с дупки път, предоставил й животът. Чудя се къде ли се е изпарила тази увереност в жената, която ще бъде по-късно. За всичко си има причина.
Да сготвиш по неволя или как едно момиче сготви за цял отбор и пак остана гладно.
Да си гладен в студен есенен ден със сигурност не е приятно. И да сготвиш не е квантова физика. Освен ако си дете на около шест години. Много от днешните деца не могат да си намажат и филия с пастет камо ли да направят цяла тава с пълнени чушки. Не мога да спра да се учудвам как толкова малко дете се е справило. Но пък и не мога да не се ядосвам на приятелите на брат й, които дошли с него прегладняли. Няма нужда от повече обяснения - младши мастър шеф останал гладен.
Животът е несправедлив и унижение дебне отвсякъде.
Когато тръгва на училище Анка се сблъсква с нещо, което й оставя белег за цял живот - срама от себе си. Това е тежък товар, особено за едно малко дете. Да ходиш с мръсна рокличка и без обувки сред връстниците си е направо мъчение. Но пък тук отново намира начин - залива другите с шеги, а самоиронията отново й е верен помощник. Така печели приятелства. Общуването й се отдава. Увереността пък от своя страна се изпарява.
Животът тече ли тече. Човек се обръща за малко и докато се усети е станал на двайсетина години. Образование - основно. Не успява да учи по-нагоре. И не, училището всъщност се отдава на вече порасналото момиченце. Дори е наградена с екскурзия в девети клас, на която за жалост не отива - отново причина е бедността и в частност дрипавите дрехи.
Спиране на развитието или най-успешната постъпка за целия й живот.
Главната причина Анка да не продължи образованието си е нейната майка. Едва ли не тя й урежда брак с едно момче от Годеч. Името му е Георги. Човек едър, мъдър и честен. Омъжва се почти прекрачила двайсетте. Маркова става Рангелова. Уреденият брак обаче й донася любовта на живота. Любов, която никога не изгасва и стои някъде там в сърцето, на място специално и скришно.
Раждат им се две деца - Николина и Валентин. Съграждат си и собствен дом. Но точно когато изглежда, че всичко върви на добре животът пристига и плясва силен шамар. Шамар отпечатан в душата завинаги, оставящ болка свирепа и горчива бучка в гърдите.
Среща със смъртта или как животът изведнъж се преобръща на 180 градуса.
Влошено здравословно състояние, ненапреднала медицина, едно непристигнало писмо и работа в планината. Все фактори довели до смъртта на Георги, мъжът на Ани. Тогава тя е в средата на трийсетте, а децата й все още малки. Това за нея са дни по-черни от детските години. Бедността и мизерията от детството бледнеят пред бедата, която е настигнала семейството й. Книгите тук й помогнали много. Стотиците, та дори и хиляди томове я спасили. Горчилката останала обаче.
Ала животът пак си тече и тя се преместила в София. Станала ватман и намерила приятели. Близки приятели и добри колеги. Животът леко показал отново усмивката си.
Машина на времето и една благородна постъпка.
Зимата е свирепа за бездомните. А какво ли остава за едно бездомно дете? Сигурна гибел. Обаче детето било любопитно и мило и ватманката започнала да му помага. Самата тя нямала възможност за много, но му показвала топли места и му давала храна, учила го да брои и общувала с него. Ани виждала себе си в малкото момче. Така то станало част от нейния живот и работата й, докато един ден пътят им се разделил.
Когато чух тази история, наистина се възхитих на моята баба. Това ме вдъхновява да се опитвам да помагам на другите. Бедното й детство е повлияло много на нейната личност. И до ден днешен като види някое бедно дете веднага ще се опита да му помогне, макар да няма много. Я ще даде стотинките от джобовете си, за да ги даде на децата направили й място в трамвая, които макар дрипави, са доста по-възпитани от някои добре облечени свои връстници, я ще извади някоя дрешка от шкафа, изостанала от нейните внуци, или пък играчки, които си стоят просто ей така.
Щурите моменти на баба като че ли не я оставят през целия й живот. Ама и не е за учудване. Те се създават от хора с такъв дух - приключенски. Или го имаш или го нямаш.
Как една баба с инвалидна количка разви скорост от поне 40 км/час.
Решено беше, че докато съм й на гости в София трябва да ме разведе на пазар. Взехме инвалидната количка, защото придвижването й е трудно и потеглихме. Няма да забравя учтивостта на хората, когато я товарехме в трамвая. Влязохме в един хипермаркет, за да разгледаме какво има и да си вземем нещо за хапване и понеже ни беше скучно, решихме да си направим увеселително влакче на стръмнината на изхода от магазина. Само ще кажа, че косата й се развя, докато се возеше в стола си. Мисля, че е достатъчно.
Съхранител на историята.
Освен спомени като този с инвалидната количка, баба ми оставя и други следи - истории, които ще помня цял живот. Абе, дори сега като се замисля, добре е наситила моята любопитна личност с разкази, които друг нямаше да ми разкаже. Като например историята за прадядо й Марко, който заедно с цялото си семейство и стока намира убежище в село Туден, бягайки от турците. Или как по време на Втората световна война баща й оцелял като по чудо сред дъжд от куршуми. Чрез нея от части опознах и дядо си, когото нямах възможност да видя. Всички тези истории щяха да са мъртви без баба. Времето щеше да ги отнесе във своето сметище на спомените и всичко би се забравило.
И последно, но не на последно място - тя е една от четирите причини днес аз да стоя тук и да пиша нейния портрет. Тя и нейните събития участват в обстоятелствата срещнали сина й, моят баща, и майка ми, които от своя страна са създали мен и брат ми. Ани е и една от двете причини, заради които в момента аз имам дом, в който стоя сега. И аз съм благодарен за това.
Баба е личност с интересно минало, пропито с много поуки. Това, което разказах е една миниатюрна част от нейната необятна Вселена, нейната непозната история.
 Доброто и лошото - ръка за ръка |
Материалът е изготвен от Габриел Георгиев, ученик в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Годеч, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин