На 17 януари църквата почита паметта на свети преподобни Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
Св. преп. Антоний Велики: „Огледай хората около себе си и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си... Бог е създал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо“.
Светецът е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи „безценен“.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Екипът на EspressoNews честити на всички празнуващи и им желае здраве, късмет и благоденствие!
EspressoNews
Снимка: pravoslavieto.com