Разговор с Методи Младенов - един успял млад човек, доктор, инженер, преподавател в Химикотехнологичен и металургичен университет и председател на Народно читалище "Светлина-1896", гара Бов.
Какво представляват за Вас празниците 1-ви и 3-ти март?
За мен 1-ви и 3-ти март са едни от най-истинските български празници, заедно с 6-ти септември. Това са празници, съхранили духа на българщината. Наскоро бях в Армения, разказах им за 1-ви март, за тази наша традиция с мартениците. Бяха страшно впечатлени. И на другите места съм ходил и разказвал за този празник, хората остават впечатлени и с интерес разпитват за традициите ни.
Трети март от своя страна носи своя товар с почитането на нашите прадеди, които не са се примирили, основен е бил стремежът им да бъдем свободен народ, свободомислещи хора. И поради тази причина за мен това са едни от най-българските празници.
Трети март само историческа дата ли е, повод за празнуване, гордост от самоопределянето ни като българи или е ден за равносметка?
Мисля, че е всичко, което казахте. Не можем да определим, че е само едно от тях. Трети март е един от най-важните празници, тъй като ние се самоопределяме като българи и точно на тази дата чувствителността ни е най-изострена . Тя не е само историческа дата, разбира се, носи в себе си много символи. Не може да се даде еднозначно определение.
И болната тема на нашето съвремие – за нас „робство” или „съжителство” са 500–те години без българска държава според Вас?
От гледна точка на съвременното общество, когато искаме да направим реверанс към нашите "съседи", някои допускат, че е „съжителство”, но за мен онези години, вековете, прекарани в "съжителство" с тези хора, тогавашните българи не са имали възможността да се изявяват, да се самоопределят, били са потиснани. Вие сама знаете, че не сме имали право да постоим църква без разрешение, а ако се построи. тя трябва да не е по-висока от турчина с коня и т.н. Така че за мен това си е чисто робство, колкото и да се опитваме да правим реверанси не бива да се стига до такава степен. Това е мое лично мнение, разбира се, така че за мен, от погледа на онези години, си е робство.
Кога възникна инициативата с трибагреника?
Преди две години.
Кои са инициатори?
Освен Боян Новков и Юлиян Петков се включиха и още много младежи от селото. Спомням си, че първата година се включиха в организацията на празника множество хора, даже тогава обявихме съвместно с нашето читалище една дарителска инициатива, в която се включиха над 40 човека - дариха пари, за да се закупи плата. В читалището се уши и знамето. Първата година беше наистина нещо грандиозно, идеята обедини цялото село.
Израз на какво е?
За мен лично е повод за гордост за това,че сме българи, че на този ден празнуваме. С поставянето на българското знаме ние гордо заявихме, че сме българи. Аз се гордея с това и бих искал да го покажа на света. И ето това е нашият начин - трибагреник, спуснат високо от скалите, показващ, че ние тук - бовчани сме горди българи.
Интересно ли е все още? Защото дочуваме "Ех .. тези от Бов пак .."
Интересно е, първо за нас като жители, защото се чува за Бов по новините в различните медии. Пише се за Бов. А това е популярност за самото селище. Ние се годеем, че сме от Бов! Но дали е интересно за всички, не мога да кажа. От една страна, е хубаво, че се повтаря нещо, създава се традиция, от друга, както всяко едно повторение се създава предпоставка за инерция и си задаваме въпроса - Не може ли нещо различно, нещо ново.
Материалът е изготвен от Джесика Йорданова, ученичка от 11 клас в ПГ "Велизар Пеев", гр. Своге, за ученическия проект "Работилница за репортери" на Еспресо Медия.