Юнона Кириакиду е на 39 години. Преди 19 години любовта я довежда от Гърция в България. Тогава все още нито тя, нито някой от град Правец подозира, че Юнона ще се окаже важна част от обществения живот в града и околността. Юнона писва себе си като щастлива майка на три деца и съпруга.
Към днешна дата тя притежава столова в общината, председател е на училищното настоятелство и организира най-различни забавления и представления за малки и големи в местното читалище. Но най-важното - помага на десетки възрастни бедни семейства в района и в същото време привлича все повече и повече хора в каузата си. В един момент помощта ѝ надхвърля Правец и храна, събрана с нейна помощ, стига и до Враца, Ябланица, Тетевен.... Тя няма идеята да спре само дотук.
Първо го прави самоинициативно и сама, а преди четири години Юнона Кириакиду решава да избере доброволческата платформа „TimesHeroes“. По този начин създава и първата си мисия заедно с тази неправителствена организация. Призивът е хората да дарят пакети с храна за бедни възрастни семейства, като първия път събира над 200 пакета.
Продължавайки своите добри дела, тя не се отказва пред нищо и не спира да върви по този изпълнен с доброта път.
Родом не сте от България. Какво ви накара да помагате на нуждаещи се именно тук, на това място?
Мястото няма значение. Човекът, когато иска да помага, той помага всеки ден, по цял ден и навсякъде. Не ме накара нищо, просто съм така, обичам да бъда ангажирана с доброволчески дела. Това ме успокоява и удовлетворява. Чувствам се щастлива и полезна.
Кое ви мотивира да тръгнете по пътя на доброволчеството? Как започна всичко?
Мотивацията съм самата Аз! Така съм възпитана и когато тръгнеш да правиш постоянно нещо добро, то те завлича в по-дълбоките води. Превръща се в ежедневие, а същност е толкова лесно Човекът да бъде полезен и добър. Бих искала всички да сме добри и единни. Светът ще изглежда съвсем по различен начин. Всеки човек е роден и притежава добро. Просто трябва повече позитивно мислене, усет и развиване на доброто в самия себе си.
Наблюдавайки социалното положение на възрастните хора, тук в България, бихте ли апелирали останалите хора да тръгнат и те по този път, организирайки повече доброволчески инициативи?
Някога бях на мнение, че когато правиш добри дела не е нужно да се хвалиш. Сега обаче съм на мнение, че трябва все повече да ги показваме, защото така заразяваме хората и те да правят добрини. Казвам това, защото понякога не се усеща някой какво би могъл да направи тук и сега. Постоянно апелирам и давам примери. Първо на моите деца и след това на околните.
Откривате ли трудности в доброволчеството? Какви качества трябва да притежава истинският доброволец?
Истинският доброволец е този, който дори и най-малкото си свободно време посвещава да прави нещо смислено и добро, без дори и да се замисля какво ще му коства. На мен ми коства да съм удовлетворена и щастлива.
Как виждате себе си след години? Бихте ли продължили да раздавате доброта на възрастните хора, а и не само на тях?
Разбира се, това е моят начин на живот. Ще раздавам доброта не само на възрастните, а на всички около мен - възрастни, деца, хора в нужда, природа, животни и т.н.
Какво е чувството, когато видите плачещите от радост лица на хората?
Неописуемо! Това чувство трябва да се усети на живо. Много пъти ми се случва просто да не ми се тръгва от тези хора и оставам с тях на приказки поне един час. Това ме прави още по-щастлива и по-замислена - колко му трябва на един човек?
Какво мнение бихте изразили към хората, неглижиращи доброволчеството? Смятате ли, че бихте могли да предадете енергията си на повече от тях и да последват делата ви?
Неглижиращи са точно тези, които никога не са правили нещо добро. На такива хора просто им давам пример и ги подминавам. Трудно е човек да бъде добър в днешния огрубял и забързан свят, но Добротата е единственият верен път на човечеството. С всяко едно дело, което се захвана винаги въвличам в него деца, младежи, млади дами, които след всяка извършена мисия казват: „Кога ще е следващата?“. Щастлива съм с това, което правя. Щастлива съм с това, което давам. Щастлива съм, защото заразявам с добро.
Ако трябва да се опишете с три думи, бихте ли ми представили каква е Юнона Кириакиду?
Силна. Добра. Огнена.
Материалът е изготвен Мария Стоева ученичка, в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров“, гр. Ботевград, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“
„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел
Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR, TBI Info, Катедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, БНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bg, Teen Station
