2 325 лв. са необходимите средства за издръжка на четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Това сочат последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, които бяха представени на пресконференция днес. С тези средства е възможно да се осигури покриване на разходите за храна, за поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти.
Осреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от четиричленно домакинство е в размер от 581,31 лв. Ако работната заплата е единственият източник на доходи, то нейният нетен размер не трябва да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители /бруто 1489 лева/. За декември нетният размер на средната работна заплата е 876 лева, което означава, че изостава с около 25 на сто от необходимите средни стойности за издръжка, посочиха от КНСБ.
За София обаче трябват повече пари. Необходимите средства за живот на четиричленно семейство в столицата са 3 023,64 лв и надхвърлят средните за страната стойности с 30%. За всеки от двамата родители на семейство, живеещо в София, средната работна заплата не трябва да бъде по-ниска от 1512 лева, за да се осигурят необходимите средства за нормален живот в столицата. Официалните данни за трудовите възнаграждения в София за четвъртото тримесечие на 2017 година отчитат нетна средна работна заплата от 1 151 лева /бруто 1476 лева/, която е с близо 24 на сто по-ниска от необходимата заплата за издръжка на живота.
Издръжката на живот отчита слаб тримесечен ръст от 1 на сто, а на годишна база до 3,3 на сто. Основен принос за повишението на издръжката имат хранителните стоки с ръст от 3,9 на сто на годишна база, при нехранителните ръстът е 1,1 на сто. За последните десет години нарастването на издръжката на живот е с 22,7 на сто.
Според данните на ИССИ за последните години разликата в доходите на най-бедните и най-богатите се е увеличила драстично - от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 пъти през 2016 г. - най-високата разлика за страна от ЕС.
Данните за подоходното разпределение показват, че 27, 1 процента от домакинствата са с общ доход на човек до 314 лева /линията на бедност/, или близо 1 млн. 955 хиляди души. 45,1 на сто домакинствата са с общ доход на човек от линията на бедност до необходимите средства за живот /или около 3 млн. 253 хиляди души/, а 27,8 процента от домакинствата са с общ доход на човек над издръжката на живот, което е около 2 млн. души.
Има неравенство и в спестяванията на българите. От КНСБ цитираха изследване на социологическа агенция "Тренд", според което около 70 процента от българите не разполагат с банкови депозити и не спестяват. Общият брой на депозитите до 1000 лева са 64 на сто от всички депозити на домакинствата /според данни на БНБ от декември 2017 г./ Данните на БНБ показват тенденция за намаляване на спестяванията в ниските депозитни групи и обратен тренд при високите, каза Пламен Димитров. Броят на депозитите до 1000 лева намалява със 7,2 на сто, а най-голям ръст бележат тези между 200 и 500 хиляди лева.
От Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ отчитат бързо доближаване на цените до средните ценови равнища в ЕС. Така хранителните стоки у нас достигат 71% от средното равнище в ЕС, тези за електроенергия 64,6%, до 66.5% са разходите за транспорт. Но за разлика от цените доходите на хората не достигат средноевропейските. Така у нас средните доходи са с пет пъти по-ниски от тези във Франция и Холандия и шест пъти по-ниско от Германия.
EspressoNews