Банско винаги е била предпочитана от мен дестинация. Градчето е наречено зимната столица на Балканите и през студения сезон е пълно с туристи, които са нетърпеливи да преживеят снежна приказка там. Банско като магнит привлича любителите на зимните спортове и е втори дом за тях. Тук е рай за всички, които копнеят за екстремни преживявания в ски, биатлон, сноуборд, кънки и какво ли още. Но аз участвах в интересен експеримент и отидох в този курорт към края на лятото. Дали изживяването е толкова динамично и различно дори и през август?
Случи се миналото лято, когато тръгнахме със семейството ми. Всъщност планът бе да отидем до Благоевград и да останем там, но спонтанно решихме да отскочим до Банско. Обсъждахме предстоящото ни посещение в Американския университет и доколко той е добра алтернатива за мен. Ни в клин, ни в ръкав баща ми обяви:
- Банско - 20 километра.
- Моля?!? - възвиси глас мама.
- Подминахме указателна табела - Банско - 20 километра.
- Курс към Банскооооооо? - изврещя малкият ми брат. Тате отклони за миг поглед от пътя и въпросително вдигна вежди към мама. Наподобявайки с артистичен апломб интонацията на брат ми, тя викна
- Курс към Банскооооооооооооооооо!
Пътят не беше дълъг, а гледките, които изскачаха пред нас не можеха да се опишат с нищо на света. Резерватите “Баюви дупки - Джиндирица” и “Юлен”. Тази малка част от рая обгръща посетителя с вековни смърчово-мурови гори, а обширни клекови формацитеи придават зелена плътност на пейзажа. В него се откроянат планински и полярни и остри зъбери, а дълбоки циркуси и изумрудени езера се открояват. Сигурна бях, че решението да отидем до Банско е правилно.
След като стигнахме в курорта, веднага тръгнахме да си търсим хотел, където да пренощуваме. Направи ми впечатление, че през лятото хотелите, които работят са сравнително малко. Улиците са тихи и лъха на неописуемо спокойствие. Логично - няма толкова туристи. Мястото е почти неузнаваемо. През зимата всичко е бяло, снежният губер е покрил всичко наоколо, а сега е цветно, пъстро, неописуемо шарено. И интересно!
Посетихме банската възрожденска къща, която има висока художествена стойност. В музеите тук могат да се научат удивителни факти от древна история, бит, фолклор, да се види самобитно изкуство като например Иконописната школа от Банско и художествени старинни занаяти. Човек може да се докосне до живота и дейността на велики българи от Банско. Сред тях са имената на Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, както и Никола Вапцаров.
Търсенето на хотел беше доста интересно, защото се запознахме с доста хора с различни виждания за живота. Скитахме се с часове по малките и тесни улички, където на седянки се събираха бабите и нищо не можеше да убегне от зоркия им поглед. Сигурността и близостта между хората беше другото нещо, което привлече моето внимание. След като намерихме страхотно място - механа „Бунаре Банско“, се насладихме на вкусни гозби по стари хайдушки рецепти с подбрани вина и люти ракии в неповторима и автентична банска атмосфера. Е, на мен и на брат ми, ни се размина дегустацията на алкохола, но... за компенсация опитахме и от ястията на мама и татко. Хапнахе банска капама, бански суджук и чомлек. Оригинална и разнообразна, банската кухня е известна в цяла България със задушените си ястия и уникалните домашно приготвени колбаси и мезета.
Красотата на този курорт не може да се сравни с нищо на света дори и през лятото. Кристалният въздух, зеленината, спиращата дъха гледка към върховете на Пирин , всичко това ни предлагаше този прекрасен град. Глътка въздух от забързаното и динамично ежедневие. Силно, но гальовно слънцето още повече ни накара да сияем от щастие. Обстановката беше различна от обикновената, забелязахме малките и стойностните неща тук, които вероятно хората през зимата, когато тълпите туристи задръстват градчето, не са забелязали. Колко красив е наистина градът дори и без сняг, без ски, без множеството забавления и атракции. Просто лъха на спокойствие и чистота. Банско ме накара да се чувствам ободрена, свежа, готова да се върна отново към динамичното ежедневие, енергична, жизнена и отпочинала.
След три часа безцелно скитане седнахме и започнахме да разглеждаме снимките, които бяхме направили тук. Но на камерата никога не изглежда толкова приказно, колкото е на живо. Нали така?!?
Всъщност сега, когато пиша това и си спомням всички тези прекрасни моменти от Банско, той е блокиран от карантината заради коронавируса. Затворен е за туристи. В тези тежки времена на пандемия осъзнаваме с колко блага наистина разполага нашата родина и колко много ни дава. Наистина се надявам отново този зимен курорт да продължи с работата си и да можем да отидем. Никога не е късно да се посети Банско. Не мислите ли?
 Да поддържаме родолюбието в сърцата си означава да... |
Материалът е изготвен от Калина Кръстева, ученичка в ПГПЧЕ „Петър Богдан“, гр. Монтана, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин