"Дом, лишен от книга, прилича на тяло, лишено от душа." (Цицерон). И аз ще ви разкажа за един дом с много души, а именно домът на книгите, или по-просто – Регионална библиотека „Христо Ботев“ в град Враца. Там, освен книгите, винаги те посрещат лъчезарни хора, готови да откликнат на молбите ти.
Библиотеката е разположена в сградата, където е и градското кино „Метропол“, зад сградата на общината и до началното училище „Иванчо Младенов“. Има и филиал в ж.к „Дъбника“, основан през 1980 г. Библиотеката е открита на 24 декември 1954 г. с книжен фонд едва от 6788 тома и обособени отдели “Методичен”, “Обработка “ и “Заемна”, като тогава се нарича Окръжна методическа библиотека. През 1965 г. официално получава името „Христо Ботев“. Директор е Силвия Врачовска, която ръководи, организира и координира дейността на всички звена в библиотеката. Заместник-директор е Антоанета Георгиева – тя осъществява координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за обществените библиотеки във Враца и региона.
Самата библиотека е разделена на няколко отдела за улеснение на читателите. В отдел „Заемна за дома“ има около 100 000 тома, включително литература на чужди езици. От известно време има и електронен каталог на библиотеката, в който може да се провери онлайн дали в дадения момент може да намерите желаната от вас книга в библиотеката или тя е взета от читател. Точно с една жена, която работи в този отдел, на име Петя Илиева, разговарях на тема библиотекарство.
С какво работата в библиотеката промени живота Ви?
Всеки ден общувам с много и различни хора. С много студенти и ученици, носещи огромен списък с неща, които трябва да научат. Даваме им книги и информация, а ако не можем да им помогнем, ги изпращаме в другите отдели. Харесва ми да общувам с любознателни хора, да им давам знания и да им бъда полезна.
Как решихте да станете точно библиотекар от всички възможни професии?
Дълго време съм била учител. Но от малка имах огромна страст към четенето. Като дете съм работила като библиотекар на тогавашните бригади. Все още много обичам да чета, но за съжаление вече нямам толкова свободно време да го правя.
Отдел „Обща читалня“ включва две читални - читалня „Точни, приложни и хуманитарни науки“ предоставя богат архив от речници, енциклопедии, ръководства, наръчници и други справочни издания. Поддържа две бази данни - библиографско описание на части от вестници, списания, книги и рецензии и каталог на периодичните издания. В отдела се предлагат разнообразни композиции, свързани с национални празници или конкретни исторически събития. А читалня „Периодика“, обслужва всички категории читатели с периодични издания. Осигурява свободен достъп до ежедневници от Северозападна България. Съхранява се фонд "Периодика".
„Детският отдел“ за мен винаги ще остане най-интересен и забавен заради спомените ми. Той разполага освен с литература „заемна за дома“, както и с весела читалня. Отделът разполага с фонд от около 45 000 тома. Поддържа две бази данни - библиографско описание на вестници, списания, книги и читателска картотека.
Да бъда честна, преди да започна участието си в Работилницата не знаех за отдел „Краезнание“. Но се радвам, че го посетих и се запознах с така отзивчивата Калина Тодорова, която ми помогна за написването на една от задачите ми. Това е един от най-богатите документални архиви за историческото минало, културата, развитието и съвременното състояние на Врачанския край. Тук се събират, съхраняват и предоставят за ползване книги, периодични издания и други носители на информация. Има система от каталози и картотеки, разкриващи уникалността на фонда и поддържа тези бази данни - библиографско описание на части от вестници, списания, книги и рецензии, персоналии, летописи, каталози на снимкови материали. Притежава любопитни колекции от старопечатни, редки и ценни издания, теренни записи на автентичен фолклор от Врачанско, колекция „Христо Ботев” и „Бележити врачани”.
Библиотеката се определя като краеведски център за Северозападна България още през 1966 г. - тогава координира преди всичко издателската дейност на окръжните библиотеки във Видин, Враца и Михайловград. Днес, приоритет отново е издателската дейност – освен библиографските издания, тук се подготвят за печат сборниците от поредицата „Роден край” и „Наследство”. Инициатор и организатор на ежегодните краеведски конференции „Миналото на родния край – послание към бъдещето”.
Отдел „Изкуство“ събира, съхранява и разпространява книжни и некнижни библиотечни документи. Разполага със „заемна за дома“ и читалня, предоставя слушателски места за прослушване на музикални произведения, студио за звукозапис, локално хранилище за ценни екземпляри и звуконосители. Нотните издания са представени от солфежи, школи за различни инструменти, партитури на музикални произведения. Фонотеката предлага грамофонни плочи, аудио и видеокасети, магнетофонни ролки, компактдискове и DVD. Поддържа три бази данни - библиографско описание на нотни и графични носители на информация, библиографско описание на нетрадиционни носители на информация, библиографско описание на части от вестници, списания, книги и рецензии.
Скоро за тринадесета поредна година ще се проведе националната кампания „Маратон на четенето“. Официалното откриване на маратона е на 2 април от 10.30 ч. с гостуване на Мария Мартин – автор на детската поредица „Градът на скейтбордовете”. Акцент в разнообразната програма е образователната игра „Научи за Ботев”, разработена от библиотечните специалисти. Основната цел е да насочи вниманието на учениците към любопитни и малко известни факти, свързани с Христо Ботев. На 18 април в Детския отдел ще гостува и създателят на първите приказки-игри Никола Райков, автор на „Голямото приключение на малкото таласъмче“, „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ и „Добросъците“. Финалното събитие е провеждането на поредната „Нощ в библиотеката” на 23 април от 18 ч. Гост ще бъде популярният български автор Радослав Гизгинджиев. Всички ученици, взели участие в инициативите ще получат едногодишен абонамент за всички отдели и ресурси на библиотеката.
Наскоро се проведе „Кафене на знанието“. Ученици от градските училища имаха възможност да изразят мнението си по темите: „Свободен ли си?”, „Българските символи - моя гордост” и „България в три думи”. Красота, история, традиции – това беше комбинацията от 3 думи, с които най-често младите хора избраха да опишат България днес. Някои от тях използваха както любов, моята родина и дом, така и корупция и деградация. Срещите формат световно кафене бяха и голямото предизвикателство на библиотеката да накара тийнейджърите да мислят по нестандартен начин по тема, много позната за тях.
Книгите ни предоставят знания и думите могат да станат наши оръжия. Да знаеш, значи да превъзхождаш. А какъв по-хубав начин да знаеш, освен да четеш? Атмосферата в Регионална библиотека „Христо Ботев“ винаги ме кара да се чувствам сякаш съм у дома, в моя втори дом. С една читателска карта можеш да научиш толкова много. Само трябва да избереш какво искаш да знаеш, а след това да отидеш в отдела за теб. И книгите са там и те чакат. Чакат те да ги отвориш и да ги прочетеш. Няма по-магично нещо от четенето, следователно няма по-магично място от една библиотека!
Мaтериалът е изготвен от Радина Дацова, ученичка в 10 клас на ППМГ "Академик Ценов" град Враца, участник в „Работилница за репортери 2018 – Родова памет“
„Работилница за репортери 2018 – Родова памет“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на автошкола Василеви, 360 Creative Bulgaria, УНСС, Volontime, Rollplast, Samsonite.