Болестта е изпитание - едни се отчайват, други се самосъжаляват, други намират възможност.
„Накрая винаги побеждава този, на когото изобщо не му пука и аз наистина съм предупреждавала. Ако ви се струва, че не ми пука, то изобщо не ви се струва.”.
Цитат, често използван от моята леля Магда. Един незаменим счетоводител, истински фен на „рок звездата” Миле Китич и страхотен писател, който с хрумванията си като: „Тя готвеше толкова лошо, че даже кофата за боклук получи гастрит.”, успява да разсмее цялата рода. Тя не знае какво е скука. Нека ви разкажа малко за нея.
Родена е през 1970 г. в Пловдив и израства в село Труд, свободна да тича из двора и да прави какво ли не. Не обичала да ходи на детска градина, да общува с другите малки диваци, камо ли да слуша учителките. Търпяла, търпяла и като едно малко дете отегчено до болка, измислило своя план за бягство. Изпълнила го и успешно се прибрала без да се притеснява, че учителките умирали от страх, докато майка и не я намерила вкъщи по пантофки. Това се случило още веднъж след повторно записване в друга детска градина. Тогава установила, че е интроверт. Казва, че откакто се помни е искала просто да я оставят на мира, за да си чете книги и да слуша музика, но когато е сред близки приятели, тогава може да бъде себе си.
Началото на нейното литературно творчество било в четвърти клас когато в час по български език и литература я хванали да пише стихотворения на гърба на тетрадката. Пратили я на ученически окръжен конкурс за стихотворения, където получила грамота. В училище била послушно дете и правела всичко, което се очаквало от нея. В осми клас загубва майка си, затваря се в себе си и хуморът и става много черен. След като влиза в руската гимназия в Пловдив, преодолява този период, откривайки също толкова странни хора като нея. През 1988 г. я приели в УНСС и дълги години след това работила като счетоводител.
Преди шест години обаче и открили множествена склероза. Това е автоимунно възпалително невродегенеративно заболяване с неизяснена етиология и вероятна генетична предразположеност. Появили се проблеми със зрението и съня, трудности при писането на ръка и нестабилна походка. Всяко едно излизане навън сама е било предизвикателство за нея, но с това заболяване не свърша живота и. Наложило се тя работи от вкъщи. Тогава започнала да пише книги и стихотворения. Запълвали й времето вкъщи и й отвличали вниманието от поставената диагноза. Според нея човек просто трябва да разбере коя работа му доставя удоволствие и тогава заниманието му вече е чисто наслаждение.
Десет години по-рано била прочела книга с исторически факти, където се споменавало земетресението в Порт Роял(Ямайка) и сякаш усетила, че вече е преживяла тази случка. Така решила да напише „Аманда” в продължение на две години. Написала я просто за себе и разпратила на някои от приятелите и да я прочетат в електронен вариант. Оказало се, че един от тях е приятел и на Шкумбата, който от своя страна вече бил чел част от нейните сатирични стихове и искал да се запознае с нея. Пратил я при неговия издател, за да ги отпечатат. Разбрали че, тя вече има готов роман и й предложили да направи трилогия, защото пишела много интересно. Естествено, казала е, колко му е и така се започнало. В момента трилогията се казва „Новият Вавилон”, а всеки един от романите носи името на героинята.
Признава, че пише каквото и хрумне и затова е доста активна във Фейсбук. Нейната мисъл тече на база асоциации, тоест ако чуе нещо, веднага се сеща за сходни ситуации и така казва, че се раждат всякакви простотии. Например в счетоводството не е нужно всичко да е досадно - тя започнала да залепва на вратата на кабинета всяка седмица нова табелка и за целия офис това се превърнало в повод на шега и забавни изненади.
„Истинските мъже не харесват, когато по лицето има много пластове козметика, затова ако си мъж на място, си слагаш само лек дневен грим.”
„Ако някой продължава да твърди, че сам човек не може да промени света, то той никога не е ял прилеп.”
„Докога ще трае тази забрана да не пускаме никой вкъщи? Мъжът ми вече пети ден тропа на вратата и почва да ме нервира.”
„В днешната ситуация кремацията е единствения начин да се „развееш” насам натам.”
Ако за някого една ситуация е банална или глупава, леля ми успява да я превърне в забавление - просто всичко зависи от гледната точка. Това, заедно с още много други цитати, разкази за митологията, рецепти за чеснов тутманик и уфимски лангет и описание на ваденето на зъб са само малка част от нейните хрумвания, които тя споделя без да и пука. Няма цензура и смята, че ако се вживяваш много в това да отговаряш на очакванията на хората, определено си губиш времето.
Моята леля - един непукист, с огромно чувство за хумор. Казва се Магдалена по мъж Николова и преди няколко дни имаше рожден ден. Когато и звъннах да я поздравя, я предупредих, че ще пиша за нея и тя учудено ме попита: „Не знам как ще обърнеш един простак във възвишена личност?”.
Мисля, че успях.
 Изоканция - коментар на съвременната ситуация |
Материалът е изготвен от Десислава Панайотова, ученичка в ЧНГ „Ерих Кестнер“, гр. София, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин