Коронавирусът. Малкото същество, което преобърна животите на милиони хора. Невидимият микроорганизъм, който пренареди бъдещето на всички ни. Накара ни да се замислим върху постъпките си и да останем за малко вкъщи. Остави летищата без пътници, училищата без ученици и улиците без минувачи. Забързаното ежедневие на всички забави своето темпо. Даде почивка както на всички хора, така и на планетата Земя. Една заслужена почивка. Или не съвсем?
Нуждаехме ли се наистина от тази пандемия? Познавам няколко човека, които бяха твърдо „ЗА“ да има трета световна война. Споделяха ми, че светът се е разглезил и станал адски материален. Хората обръщаха повече внимание на материалните неща отколкото на другите хора около тях. Всеки влезе в свой собствен свят и всичко друго изчезваше постепенно. Нямаше и никакво намерение да се излиза от него. Малките неща все повече и повече изчезваха. Искахме само големи, грандиозни и велики неща! Забравихме какво е да направиш малка услуга като задържиш вратата на някого, подариш цвете или кажеш мила дума. Трябваше ни нещо за да се събудим от тази дрямка. Да преосмислим нещата. Да спрем за момент и да си кажем - това ли искахме?
Тогава едно „малко нещо“ започна да говори само за себе си. Коронавирусът. Както споменах повечето от нас не обръщаха внимание на него или го погледнаха с насмешка. Все пак не беше стигнало сегашните си размери. Бяха толкова заети със своите дейности, че дори и здравето им остана на заден план. За тях това беше поредното „чудо за три дни“.
Но ние бяхме заразени и преди коронавируса. Бяхме заразени без вирус. От самите нас. От найлончето на новия айфон до ключа на новото БМВ. Вещите ни станаха по-ценни от всичко. Трудихме се не за да бъдем заедно с любимия човек, а за да бъдем заедно с любимата вещ. Заспивахме не с любимия човек, а с любимата вещ. Забравихме какво е да обичаш истински и да гледаш истински. Олицетворявахме щастието в пари и предмети. Пари и предмети. Предмети и пари. Безкрайният кръговрат на 21 век.
Останахме вкъщи. Повечето. За две седмици, месец, дори и два. Направихме неща, за които никога не ни стигаше времето. Доскуча ни и решихме да прецакаме системата като излезем навън за Великден. Но тук не прецакахме никого, освен себе си и близките си. Защото пак подценихме малките неща.
Коронавирусът ще отмине. Но за жалост предметите не се разболяват от него, а хората. Ако досега не си давахме сметка за случващото се около нас и не искахме да направим промяна - то моментът е СЕГА. Животът е един. Нямаме нужда от втори коронавирус, който да ни напомни да живеем истински, нали? Оценявай хората, оценявай малките неща. Никога не знаем кога ще кажем последното „Обичам те“ или „Благодаря“. Затова и не трябва да се страхуваме да ги използваме по-често. Никога няма да почнеш да живееш пълноценно „след работа“, „след като завършиш“ или „след като се пенсионираш“. Светът повече от всякога има нужда от добри хора, пълни със свежи идеи. Заразявай с любов. И ще бъдеш заразен от същото.
 Зимен лагер „Младите хора, устойчиво развитие и миграция“ |
Материалът е изготвен от Васил Василев, ученик в ЧПГТП „Райко Цончев“, гр. Добрич, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин