Знай и помни, гордей се с града и народа си

Какво означа памет, родова памет? Това не означава да си спомняш за нещо, на което си присъствал и то просто да ти се е отпечатало в съзнанието. Означава у теб да се изгради едно желание, силно и изгарящо като огън, за знание, да четеш и да помниш. Да помниш миналото на другите хора, личности обогатили градчето, държавата ти. Родовата памет идва отвътре, когато сам човек се запали да търси и да знае, че да разправя и да се гордее. Така се формира една идентичност, не на човека като личност, а на човека като част от колектива на националното.

България е една стара държава, леко наподобяваща на старица. Нейната забрадка е в цветовете - БЯЛО, ЗЕЛЕНО, ЧЕРВЕНО - и всяка бръчица на лицето и си има своя история, кожа пропита със спомени и слава. Всяка гънка е увековечена и напомня за старите традиции правещи лицето по-красиво и по-истинско. Нали знаете, гримът може да е хубав, но той е просто една изкуствена маска. А нашата „старица“ България не се нуждае от грим, нейната истинска, чиста красота извира от дълбоките и недра, от водите ѝ, бистри като сълзи, от красотата и аромата на дървета и планини. Човек само може да поседне, да се огледа и ослуша, да чуе песните славещи героите ни, да отвори прашасалите книги разказващи историята ни, традициите и всичко общо, което заедно изгражда вътре - в сърцето и душата на българина, една национална идентичност.

Аз живея в едно малко може би забутано градче, но не и забравено. Дълбоко вярвам, че няма родолюбец, който не е чувал за градчето Враца. През Възраждането този град е бил голям културен и занаятчийски център. Не остава по-назад и неговото духовенство, строят се храмове и църкви. Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание, с главен апостол Стоян Заимов. Също той е първият свободен град в Северозападна България.

Враца се слави с пропита земя от кръв и велика история. Стъпките на велики личности още ехтят в тишината, сърцата все още се чуват как туптят... Туп-туп-туп - Христо Ботев - Софроний Врачански - Елисавета Багряна. Много са хората, много са и традициите, но не отнема много, за да ги запомниш. Стига човек да запали искрата на националния огън в себе си и да успее да я поддържа жива. С годините да става все по-мъдър, все по-богат от знания, да предава наученото за събития и личности, да разказва и запазва традициите. Националната идентичност се гради като колективна идентичност, защото застанали някъде, чествайки някоя велика личност или събитие, ние трябва не да се наречем просто маса хора, а един цялостен НАРОД!

"Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещания и прахът ми да не се смеси с друга народност", това послание ни завещава един от най-великите българи и „бащи“ на модерната българска нация - Георги Раковски, с него искам да завърша и аз.