Пролетно-летният сезон е епидемичен за развитието на кърлежи, което същевременно с навлизането на хора и домашни любимци в естествените им местообитания води до повишен риск от ухапване от кърлежи. Освен оглед за впити кърлежи, след разходка или работа в градината за недопускане на продължителен престой върху тялото, е необходимо да бъдат предприети адекватни и своевременни последващи действия - отстраняване и евентуална антибиотична профилактика.
Във връзка с това специалистите дават препоръки за действие при ухапване от кърлеж:
Кърлежът трябва да се свали максимално бързо, по възможност от медицинско лице.
Мястото на ухапването да се наблюдава за зачервяване, което се появява 5-10 дни до месец след ухапването от кърлежа, с диаметър поне 4-5 см и нараства бързо, без сърбеж и затопляне на кожата, възможни са също субфебрилна температура, увеличени лимфни възли в региона на ухапването и общи грипоподобни оплаквания. Това са симптомите на ранна Лаймска болест.
Втората по честота, предавана с кърлежи инфекция в страната е Марсилската треска. Тя започва с внезапно повишение на температурата, главоболие, болки в мускулите и ставите, тъмно петно на мястото на ухапването и дребен макуло-папулозен обрив по дланите и ходилата.
Антибиотична профилактика се препоръчва само за Лаймска болест (постекспозиционна) за възрастни и деца над 12 години, ако са изпълнени всички изброени по-долу критерии:
Сваленият кърлеж е идентифициран надеждно като нимфа или възрастен Ixodes ricinus;
Кърлежът е стоял забит в тялото в продължение най-малко на 24 часа;
Антибиотичната профилактика може да започне в рамките на 72 часа след свалянето на кърлежа;
Приема се антибиотик, като се използва единична доза 200 mg доксициклин еднократно (ако няма противопоказания). За деца до 12 години – цефуроксим от 10 mg/kg до 15 mg/kg (максимално до 250 mg) двукратно през 12 часа (ако не е противопоказен).
Антибиотична профилактика след ухапване от кърлежи не се препоръчва като средство за предотвратяване на Марсилска треска. Вместо това, хората след ухапване от кърлеж трябва да следят за развитие на описаните по-горе симптоми и при нужда да се консултират с личния си лекар.
Къде да гледате за кърлежи:
Кърлежите (Ixodoidea) са членестоноги от клас Паякообразни (подклас Акари). Жизненият им цикъл преминава през фазите: яйце – ларва – нимфа – имаго (полово зряла форма).
Кърлежите са организъм, който сам по себе си не причинява болест, но разпространява зараза като пренася патогени от един приемник към друг на много инфекциозни болести – марсилска треска, Лаймска борелиоза (Лаймска болест), Ку-треска, енцефалити и др.
Важно епидемиологично значение за България са кърлежите от сем. Ixodidae – Иксодови кърлежи. Видовете от род Ixodes са разпространени повсеместно. Те са високоспециализирани кръвосмучещи кърлежи, паразитиращи при човека, бозайниците, птиците и нерядко при влечуги. При всмукване на кръв, кърлежите значително увеличават в пъти повече своите размери. Широко разпространени в България са:
- Иксодов кърлеж (Ixodes ricinus). Природен резервоар са предимно гризачи (горска и полска мишка), птици и др. диви животни, както и домашни животни (крави, кози, овце, кучета). Иксодовият кърлеж е вектор предимно на микроорганизми, причинители на Лаймска болест. Механизъм на заразяване: гризач – кърлеж – гризач и гризач – кърлеж – човек (при навлизане на кърлежови огнища!) по трансмисивен път (ухапване). Активност на кърлежа: от април до октомври.
- Кучешки кърлеж (Rhipicephalus sanguineus). Природен резервоар са гризачите, дивите и домашните животни. Този вид кърлеж е вектор предимно на микроорганизми, причинители на марсилска треска, но и на Ку-треска. Механизъм на заразяване: животно – кърлеж – животно (човек) по трансмисивен път (ухапване), а начинът на заразяване може да се осъществи чрез: ухапване от кърлеж; при попадане в конюктивата, лигавицата на носа и устата на кръв, тъкани, изпражнения от смачкани кърлежи и замърсени ръце.
Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.
EspressoNews