Моят край е изключително богат на личности, които по един или друг начин са допринесли за неговото развитие. Но за мен фолклорът на северозапада и по-конкретно крайдунавският е наистина важен и много ми се иска повече хора да разберат за него. С тази цел аз избрах вдъхновяващата личност от Видинския край - Лора Асенова, която е един добър пример за това, какви трябва да бъдем и колко отдадени трябва да сме на родното си място. Емблематичните характеристики на личността на Лора са музика, фолклор, всеотдайност.
Тя има красива усмивка, тъмни очи и скромен вид, който не предвещава мощния и глас. Въпреки, че родителите и живеят в чужбина, тя избира да остане в родното си място - град Брегово, където живее и до днес. Дарбата й се забелязва още в ранна детска възраст и тя не спира да развива своя талант. Завършва своето средно образование в СУ „Кирил и Методий“ във Видин, или както го наричаме ние - училището на изкуствата. В него всеки се откроява по някакъв начин и фолклорът заема равно място в сърцата ни под различни форми - музика, пеене, танци.
За мен, тя е изключителен талант, не само с народното пеене, но и със своята усмивка и излъчване, най-вече на сцената. Когато бях втори или трети клас, Лора Асенова беше абитуриентка в нашето училище, и по този случай имаше концерт. Дори на ранна възраст, гледах с възхищение нейните изпълнения. За нея това може би е в основата на всичко, защото и до ден днешен тя се посвещава на пеенето и разпространението на нашия изключително красив фолклор.
Тя решава да се заеме професионално с музика и завършва висшето си образование в Югозападния университет в Благоевград. Когато се връща в родния си Видин, Лора не спира да твори, да предава своите корени и вдъхновена. Заедно със своите колеги, решава да създаде Сдружението за народни песни и танци „Върфяна“ в бреговското село Връв.
„Миналото лято бяхме в Копривщица. Беше много хубаво. Всички бяхме с носии. Хората си бяха отворили сърцата и бяха щастливи. Когато си тръгвахме от събора, нещо стана. Всички изведнъж помръкнаха, усмивките им паднаха от лицата, грижата се върна по тях. Тогава попитах Ференц Петров, той после стана третият учредител на нашето сдружение, какво се случва, той ми отговори така: "Тъгуват, защото същите чувства ще могат да изпитат отново едва след пет години..." Така се роди идеята за сдружението. Да не чакаме от национален събор до национален събор, а да работим ежедневно, да излизаме на сцена, ние сами да създаваме събития, свързани с фолклор, да събираме, да пазим и да популяризираме нашия фолклор, на Видинско.”.
Това се превръща в един от основните мотиви на Лора, да запали искрата в хората, да покаже най-доброто от българското и да ги научи да ценят и уважават българските традиции. Събират се деца на всякаква възраст. Народната певица се стреми да ги научи на музика не само от нашия край, но и от различни фолклорни области. Но разбира се, набляга най-вече на Видинския фолклор, защото в трудностите, които ни дебнат ежедневно, ние забравяме за миналото си. Трябва поне за миг да загърбим своето типично ежедневие и да се потопим в красотата на българското.
Не е тайна, че голяма част от хората във Видинско имат влашки корени, което за Лора е възможност да прероди един малко по-забравен вариант на нашия фолклор. Тя споделя, че влашките мотиви са комбинация между сръбско, румънско и българско. Старите автентични песни са сред нейните фаворити и тя непременно ги изтъква в репертоара си, дори в национални предавания, което е още по-голям шанс да се възроди фолклора в нашия край и да се разпространява постоянно, защото наистина си заслужава да се чуе.
Ако говорим за всичките отличия на Лора, съм сигурна, че дори тя няма да може да ги изброи. Аз помня множеството медали и награди, посветени на нея, те красяха коридорите на нашето училище. През 2011 година на конкурса „Напеви от Северозапада“ Лора Асенова получава най-високо отличие във възрастова група 13-16 години изпълнители от училища с разширено изучаване на музика. През март 2013 г., тя печели специалната награда на националния конкурс „Орфеева дарба“, в раздел народно пеене. Но множеството награди в случая нямат особено значение, защото когато талантът е на лице, всеки един човек може да влезе в ролята на жури. Лично за мен, това е една от най-важните части в едно общество. Да има млади хора, които в един момент да загърбят всичко останало и да кажат: „Това е моята родина и аз ще направя всичко за нея“ . Защото нашите фолклор и традиции са нещо уникално. Щастливци сме, че сме ги съхранили толкова много време и ни крепят като нация. Днес те са застрашени от забрава от повечето ни сънародници.
За мен фолклорът заема важна част от моето сърце и 13 години от моя живот, което е достатъчно, за да осъзная, че това е най- ценното нещо. Затова се надявам да има повече хора като Лора Асенова, да следват нейния пример, защото без такива хора, нашият народ живее безцелно, след като не знае откъде е тръгнал и какво е миналото на неговото отечество.
Една ученическа екскурзия в Пирин и Рила |
Материалът е изготвен от Саня Славчева, ученичка в ПЕГ „Йоан Екзарх“, гр. Враца, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
Използвани източници: https://www.bnr.bg/vidin, Фолклорно предаване: „ШЕВИЦА“ (https://www.youtube.com/watch?v=9LqxM0dh2bQ)
Снимки: Ваня Минева, личен архив
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин