Лято е. С родителите ми съм в Лом при баба ми. Понеже не познавам никого от тук повечето дни минават в седене на балкона и гледане на преминаващите долу хора. Но този ден беше различен. Рано сутринта майка ми ми каза да се „оправям“, защото ще ходим на реката, за да перем черги. Харесва ми да ходя на реката, затова след десет минути вече бяхме в натоварената с килим, черги и храна кола.
По принцип като се возя в кола, или каквото и да е превозно средство, до двадесетата минута заспивам и не съм много сигурна как изглежда пътят. Знам само, че има някакво село - с „Д“ му започва името и на главния път има кафе, където винаги спираме.
Селата в Северозападна България са някак си по-различни. Пак са изоставени, но от двор на двор е различно. Другите села са или изцяло напуснати, или не са. В първото ми съзнателно ходене до там си спомням, че в опит да не заспя, гледах през прозореца и виждах празни улици с празни дворове и празни къщи и си представях как зомбита излизат от тези къщи. С времето в някои от тези постройки се нанасят хора и порутената сграда отново започва да прилича на къща, но други нямат този късмет и от година на година се срутват все повече и повече. По тези места човек разбира, че времето е единственото нещо, от което трябва да се страхуваме. Дворове, някога кипели от живот, сега са изоставени и самотни. Мъжът, някога могъл да пребяга разстоянието от едното от другото село без да се задъха, сега е смачкан от годините старец, който едва се крепи на двата си крака. Как може пътят към нещо, което носи щастие, да минава през толкова забрава и мъка?
Ето го и последния завой преди река Лом. Моментът, в който пътят се разделя на две. Едната част е дупка с леко възвишение след нея, а другата - леко възвишение и дупка след него. Тук баща ми се шегува, казвайки, че е хубаво човек да има избор. Пристигнахме на „нашето място“. Брегът на реката е малко по-високо, има и дърво, което прави сянка, и изнесена над водата земя, под която е по-дълбоко и може да се скача.
Родителите ми започват да перат, а аз си играя. Идва ми идеята да ловя риба. Ама как? Въдица нямам, и е много работа да си направя. Мрежа също нямам. И тогава го видях. Пликчето от сандвича ми. С камъни направих бент (понеже на дълбокото щеше да е трудно, а на плиткото е бързей). Беше мъка, докато пренеса камъни, наредя ги както трябва и разбера каква трябва да е формата, но накрая се получи. Полуовална форма, която е отворена по течението и в овала е пликът, в който трябва да има няколко малки камъчета, за да може да стои отворен. Остана само да чакам. Рибарството не е за всеки. Осъзнах, че ми беше по-лесно да мъкна камъни, отколкото да седя на едно място и да чакам. И понеже седях в бързея на реката, една от джапанките ми се изхлузи от крака и трябваше да я гоня. С мъки, болящи стъпала, рана на глезена и мисълта, че това, ще е единственият улов за деня, се върнах в изходна позиция при бента. След още известно време прекарано в чакане упорството ми даде резултат. В пликчето влезе риба! Започнах бавно да вадя плика от водата. И успях. Аз сама постигнах нещо. Самата рибка не беше по-голяма от показалец, но беше уловена от мен.
Стана време да тръгваме. Пуснах рибката на свобода. От бента остана само споменът и няколко разместени камъка. Родителите ми натовариха пак колата. Ето ме пак върху забравения път, със забравените хора и забравените сгради.
 Елин Пелин в мартенска премяна |
Материалът е изготвен от Розалина Бориславова, ученичка в СУ „Васил Левски“, гр. Елин Пелин, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“
„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:
Rollplast, AQ Magnit, BHTC, Автошкола Василеви, УНСС, 360 Creative Bulgaria, Volontime, Мания Принт, ПГ "Велизар Пеев"
Медийни партньори на конкурса са:
NOVA, БНТ, Bulgaria ON AIR, Дарик радио, Радио FM+, noviteroditeli.bg, Teen Station, topnovini.bg
Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца
Институционални партньори: Община Враца, Община Монтана, Община Чавдар, Община Елин Пелин